Две очи измъчени, отстрани гледат болката,
гледат страха, гледат живота, на който едни казваха
реален, а други гаден...
Блясъкът на тези очи
превърна се в сълзи,
станаха част от болката, от страха,
от реалността...
Всичко около тях имаше свой
живот, за тях нямаше място...
Грешни мисли измъчваха ги,
спомени разкъсваха ги,
щяха да се променят...
Но дали това щеше да им донесе щастие или
щеше да доубие малкото останали чувства...
Мислеха да се предадат,
изгубиха всичко...
какво да направят, какво да изберат...
Ще решат... някога... след като още болка изтърпят...
© ШшШшШшШ ХхХхХхХХ Todos los derechos reservados