Две очи измъчени, отстрани гледат болката,
гледат страха, гледат живота, на който едни казваха
реален, а други гаден...
Блясъкът на тези очи
превърна се в сълзи,
станаха част от болката, от страха,
от реалността...
Всичко около тях имаше свой
живот, за тях нямаше място...
Грешни мисли измъчваха ги,
спомени разкъсваха ги,
щяха да се променят... ...