Онези машинки
Бих искала да разпростра разума на широко, а от него да струи размисъл за онези - дето са загубили себе си. Онези еднаквите, дето нали се сещате, копират ги на ксерокс. Страшно е! Захапали са едни машинки в ръцете си, които смучат от същността им, завъртат ги, като ураган и не ги пускат. Тези машинки събличат дрехите им и бавно събличат и кожата, де що е останала по тях. Така биха живели щастливи, докато се усетят, че са напълно празни, там, отвътре им. Изхвърлят настолните си книги при евентуален ремонт на бабината къща, там, където са имали онова истинското детство. Там, където баба им или може би някоя съседка ги е подканвала в ранните сутрини с пържени мекици. Няма ги мекиците вече, изстискват си някакви фреЙшови. И мУсли кусат с едни лъжици, ей такива големи, все едно телешки стек са видели. И пак машинките взимат, да видят кой какво пише за тях, а дали му пука изобщо на някого!? Всъщност, това е пълен аналог с тези първобитните, с тях са се приравнили, умело загубили себе си, зейнали уста пак в тия машинки. Всичко можели да си купят, "око да види ръка да пипне", то таз поговорка е мит в техните светове. Появява се понякога като съновидение. Няма я братската обич, няма я. Постепенно се разпадат големи родове, защото имат машинки и чрез тях си комуникират с батя си. И снимки си пращат, по-бързо било! Не знам, баба, аз не знам що са тия машинки, аз съм си тук, баба и ще ви чакам за Коледа. Ако имате време и не сте заети, елате си, или пък пак ще се чуем по машинките. Аз ще съм тук и ошав ще направя, баба, а вие ако решите, елате. Баба е тука, далече от града на онези машинки. Ако не си дойдете, не мислете щуротии, баба и сама си може, ще си повечеря и ще чукне ламбата. Утре пак! И ще ви чакам, тук, когато можете, все ще наминете.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любов Никифорова Todos los derechos reservados
