"Опция живот? - Да, моля."
Живот - каква странна дума. Има си всичко - от любов, страх, тъга, обич, скръб, омраза, до още една странна дума - смърт. Изпълнен с многоцветни багри от чувства, преливащ от пъстроцветни нотки на незнайни емоции, той ни показва всичко, което трябва да знаем... Как да живеем.
Един миг си тук - обвит от ореол от вечна младост и щастие, на крилете на любовта, под онова голямо дърво и клоните му, които галят косите ти при първата ти целувка, седнала на онази малка пейка, даваща опора на изгубило силите си тяло, а в следващия момент половината ти съзнателен живот е изтекъл между пръстите ти, като ситен морски пясък, бягащ, сякаш се бои да не бъде задържан в мрачните окови на времето.
Сега се радваш, смееш се, мечтаеш, бягаш под дъжда и от малките вълни гонещи небрежно мокрите ти ходила, а след минута вече стоиш седнал под същото онова дърво, знаейки, че не ти остава много от сладката опияняваща глътка, наречена живот.
Проклинаш се за грешките, които си допуснал и ...