"Опция живот? - Да, моля."

    Живот - каква странна дума. Има си всичко - от любов, страх, тъга, обич, скръб, омраза, до още една странна дума - смърт. Изпълнен с многоцветни багри от чувства, преливащ от пъстроцветни нотки на незнайни емоции, той ни показва всичко, което трябва да знаем... Как да живеем.

   Един миг си тук - обвит от ореол от вечна младост и щастие, на крилете на любовта, под онова голямо дърво и клоните му, които галят косите ти при първата ти целувка, седнала на онази малка пейка, даваща опора на изгубило силите си тяло, а в следващия момент половината ти съзнателен живот е изтекъл между пръстите ти, като ситен морски пясък, бягащ, сякаш се бои да не бъде задържан в мрачните окови на времето.

   Сега се радваш, смееш се, мечтаеш, бягаш под дъжда и от малките вълни гонещи небрежно мокрите ти ходила, а след минута вече стоиш седнал под същото онова дърво, знаейки, че не ти остава много от сладката опияняваща глътка, наречена живот.

   Проклинаш се за грешките, които си допуснал и искаш да ги поправиш, макар да знаеш, че времето е безпощадно и няма да направи изключение за теб и да се върне, макар и двамата да знаете, че често в някои случаи се правят компромиси. Но не и сега - не и точно в този момент, когато ти е обещало нежната прегръдка на смъртта. Не и сега, когато не може да ти позволи повече да дишаш; когато не можеш повече да гониш вълните; когато не можеш да кажеш за последен път „Обичам те!"

   Две крайности - живот и смърт. Две истини - обичаш и си обичан. Две лъжи - никой никога не е бил излъган, хората постоянно казват истината. Два копнежа - живот и вечност. Два страха - да живееш и да се влюбиш. Два бляна - свобода и красота. Два съня - живот и смърт...