Спомням си колко хубаво ми беше с теб, когато бяхме двама. Смеехме се от сърце и не мислехме за лошите неща. Нещо обаче не беше както трябва. В пъзела на пълното щастие липсваше едно парченце. Опитвахме се да не забелязваме липсата му, но беше трудно да го прикрием.
Щом нещо липсва, не можеш да останеш сляп за действителността. Ние се опитахме, но без успех. Много пъти сме говорили за липсващото пърченце, но ти никога не желаеше да довършим разговора. Оправдаваше се с липсата на време, с това, че всичко си е на мястото, но аз знаех, че нещо криеш от мен. Исках да знаеш, че всичко бих дала за теб, за твоето удовлетворение от времето, прекарано с мен. Знам, че нещо ти тежи, кажи го през деня и през нощта, кажи ми всичко, готова съм да те чуя. Имаш ли смелост да разкриеш чувствата си? Стиска ли ти да говориш? Или притежаваш, или не смелостта, или стоиш, или падаш, когато нямаш воля, а смисълът на живота ти се изплъзва, когато нямаш време за шеги, когато пред теб има голяма черна дупка... едва тогава ли ще решиш да ми кажеш какво криеш от мен? Мислиш си, че знаеш всичко за мен, но не – ти не знаеш нищо. Няма да излъжа – чувствам се изгубена, виновна. Няма да излъжа – обичам и светлината, и мрака в твоите очи. Не мога да излъжа – съзнавам ясно, че съм жива и че мога да ти покажа какво чувствам, но трябва да те имам до мен. Искам, когато се събуждам и щом лягам, да виждам топлите ти очи, искам да целувам устните ти. Толкова много ли искам? Каво ти пречи да ми подадеш ръка и заедно да вървим по трънливия път на живота? Да, знам какво те спира. Смяташ, че съм хлапе и няма да те разбера, за теб винаги ще съм бебе, не знаещо какво е всъщност любовта и живота. Оправдаваш се, че не си за мен, че си по-голям и няма да те разбера. Откъде знаеш, че няма да почувствам какво е в сърцето ти? Ти дори не си направи труда да ме опознаеш, за да видиш какво крия в сърцето си. Оправдаваше се постоянно и днес вече няма смисъл да правиш опити. Всичко вече е изгубено. Ти сам сложи край на моята любов.
Днес вече оправданията ти не ме интересуват. Развалих целия пъзел,за да те забравя и не искам да го сглобявам отново. Сложих край на всичко с теб, защото нервите ми не издържаха, за да ти покажа, че хлапето вече е голямо момиче. Дано един ден разбереш колко съм те обичала, но всичко вече е един спомен. Съжалявам много, но е време да ти кажа: ”Сбогом, моя любов!”.
© Ростислава Златева Todos los derechos reservados