Спомням си колко хубаво ми беше с теб, когато бяхме двама. Смеехме се от сърце и не мислехме за лошите неща. Нещо обаче не беше както трябва. В пъзела на пълното щастие липсваше едно парченце. Опитвахме се да не забелязваме липсата му, но беше трудно да го прикрием.
Щом нещо липсва, не можеш да останеш сляп за действителността. Ние се опитахме, но без успех. Много пъти сме говорили за липсващото пърченце, но ти никога не желаеше да довършим разговора. Оправдаваше се с липсата на време, с това, че всичко си е на мястото, но аз знаех, че нещо криеш от мен. Исках да знаеш, че всичко бих дала за теб, за твоето удовлетворение от времето, прекарано с мен. Знам, че нещо ти тежи, кажи го през деня и през нощта, кажи ми всичко, готова съм да те чуя. Имаш ли смелост да разкриеш чувствата си? Стиска ли ти да говориш? Или притежаваш, или не смелостта, или стоиш, или падаш, когато нямаш воля, а смисълът на живота ти се изплъзва, когато нямаш време за шеги, когато пред теб има голяма черна дупка... ...