Още един прекрасен ден

   Вечер е. Лежа на леглото с тетрадка в едната ръка и яркорозов химикал в другата, а от уредбата ми звучи песен, наречена "Още един прекрасен ден". Както си лежа, си мисля: "Беше ли наистина прекрасен денят?"   

       Щом ислязох сутринта, улиците бяха пусти. Това ме кара да почувствам спокойствие и да се усмихна. Понякога е хубаво човек да остане сам, без да се затваря между стените на някоя стая.

       После в тъмния коридор на училището се усмихвам на познатите лица и заговарям весело накой. Толкова ми е добре, че направо танцувам, а пък този срещу мене ми казва: "Как може да подскачаш толкова рано? На мен така да ми се спи!", а аз пак се усмихвам и казвам: "Е, не може цял живот само да спим!"

       Както винаги с оптимистична нагласа и усмивка на лице вече съм посрещнала новия ден. Някои други също като мен се радват на живота. Събрали сме се през междучасието пред стаята и всички се смеем и говорим един през друг. По едно време цялата групичка избухва в смях - едно момиче като че ли ще се разплаче - счупил й се нокътя. И все пак всяко хубаво нещо е съпроводено от някаква тъга. Ето, днес разбрах, че едно момче се удавило, друго било убито от най-добрия си приятел. Това мя кара да се замисля какво нещо е живота... в един момент се радваш или пък тъгуваш, а в следвашия може вече да те няма.

       Затова се радвам на малките неща в живота: на полъха на вятъра, на залязващото слънце, на усмивката на познат или пък непознат, на лайките около пейката в парка.

       Вече ми се спи. Загасям лампата и преди да затворя очи си  спомням част от една песничка:

"...под топлата завивка

 посрещни денят с усмивка,

защото утрото те чака..."