Още един прекрасен ден
Вечер е. Лежа на леглото с тетрадка в едната ръка и яркорозов химикал в другата, а от уредбата ми звучи песен, наречена "Още един прекрасен ден". Както си лежа, си мисля: "Беше ли наистина прекрасен денят?"
Щом ислязох сутринта, улиците бяха пусти. Това ме кара да почувствам спокойствие и да се усмихна. Понякога е хубаво човек да остане сам, без да се затваря между стените на някоя стая.
После в тъмния коридор на училището се усмихвам на познатите лица и заговарям весело накой. Толкова ми е добре, че направо танцувам, а пък този срещу мене ми казва: "Как може да подскачаш толкова рано? На мен така да ми се спи!", а аз пак се усмихвам и казвам: "Е, не може цял живот само да спим!"
Както винаги с оптимистична нагласа и усмивка на лице вече съм посрещнала новия ден. Някои други също като мен се радват на живота. Събрали сме се през междучасието пред стаята и всички се смеем и говорим един през друг. По едно време цялата групичка избухва в смях - едно момиче като че ...