21 jun 2007, 21:25

Отиде си 

  Ensayos
1275 0 1
  Седя свита в ъгъла на пустата и тъмна стая и гледам в една точка... Там, където съм събрала всичките ти вещи на куп... Дъхът ми спира само при мисълта, че от теб останаха само няколко нищо не струващи вещи... Блед спомен за изминалите моменти, прекарани с теб...
  Чудя се какво да правя с тази купчина - да я запазя и да позволя мъката да ме изяжда всеки път, щом я погледна - или да изхвърля всичко в глупав опит да изхвърля и теб от сърцето си. Дали избщо ще имам сили да се отърва от малката част от теб, която ми е останала?... Силно се съмнявам!
  Затова и те оставам - и в стаята, и в сърцето си... И всяка минута ще се моля болката, която ми причиняваш, дори и далеч от мен, да не ме убие...!
  Обичам те!

© Любомира Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??