Отиде си

  Седя свита в ъгъла на пустата и тъмна стая и гледам в една точка... Там, където съм събрала всичките ти вещи на куп... Дъхът ми спира само при мисълта, че от теб останаха само няколко нищо не струващи вещи... Блед спомен за изминалите моменти, прекарани с теб...
  Чудя се какво да правя с тази купчина - да я запазя и да позволя мъката да ме изяжда всеки път, щом я погледна - или да изхвърля всичко в глупав опит да изхвърля и теб от сърцето си. Дали избщо ще имам сили да се отърва от малката част от теб, която ми е останала?... Силно се съмнявам!
  Затова и те оставам - и в стаята, и в сърцето си... И всяка минута ще се моля болката, която ми причиняваш, дори и далеч от мен, да не ме убие...!
  Обичам те!