2 may 2007, 3:28

Отново плача

  Ensayos
1.6K 0 2
Сега стоя сама и плача...
Не плача от болката, която си ми нанесъл ти, а напротив - от радост. Радостта, която е подтиквана от биещото в мен сърце.
Толкова дълго чаках времето, в което ще бъдем пак заедно... Толкова много го желаех, че тези дни за мен бяха години на мъка, на отчаяние и дори смърт. Но сега плача от радост - радостта, че всичко между нас върви идеално, че успявам да ти дам цялата си любов, както и ти на мен. Обичам те!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ляля Ляля Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...