May 2, 2007, 3:28 AM

Отново плача

  Essays
1.6K 0 2
Сега стоя сама и плача...
Не плача от болката, която си ми нанесъл ти, а напротив - от радост. Радостта, която е подтиквана от биещото в мен сърце.
Толкова дълго чаках времето, в което ще бъдем пак заедно... Толкова много го желаех, че тези дни за мен бяха години на мъка, на отчаяние и дори смърт. Но сега плача от радост - радостта, че всичко между нас върви идеално, че успявам да ти дам цялата си любов, както и ти на мен. Обичам те!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ляля Ляля All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...