Какво ме подтикна да пиша? Може би всичко, което ми тежи в последно време. Скоро приключих висшето си образование бакалавърска степен. За мнозина би звучало хубаво, но не и за мен. Учих нещо, подтикнато от моите родители, нещо, което почти не исках да записвам. Но както и да е, живот и здраве, избутах 4 години и то доста добре, изкарах им 6-ца на държавните. Но, разбира се, тези хора не са доволни. Както винаги, какво ли съм се заблуждавала. Моите успехи са си мои успехи, никога не се радват на тях. По-скоро се стараят да провокират колко недъзи имам, отколкото да похвалят собственото си дете. Толкова много време чаках да завърша и да запиша магистратура, така желаната специалност. Но уви, отново всичко се срина, не искам отново да записвам специалност, която не ме влече и не искам да работя. Това е по-мъчително от всичко. Тези седмици са най-тежките и убийствени за мен. Просто отново трябва да запиша нещо, което майка ми иска. Или другия начин е да не уча изобщо, защото според тях съм ...