Отново съм на кръстопът

Какво ме подтикна да пиша? Може би всичко, което ми тежи в последно време. Скоро приключих висшето си образование бакалавърска степен. За мнозина би звучало хубаво, но не и за мен. Учих нещо, подтикнато от моите родители, нещо, което почти не исках да записвам. Но както и да е, живот и здраве, избутах 4 години и то доста добре, изкарах им 6-ца на държавните. Но, разбира се, тези хора не са доволни. Както винаги, какво ли съм се заблуждавала. Моите успехи са си мои успехи, никога не се радват на тях. По-скоро се стараят да провокират колко недъзи имам, отколкото да похвалят собственото си дете. Толкова много време чаках да завърша и да запиша магистратура, така желаната специалност. Но уви, отново всичко се срина, не искам отново да записвам специалност, която не ме влече и не искам да работя. Това е по-мъчително от всичко. Тези седмици са най-тежките и убийствени за мен. Просто отново трябва да запиша нещо, което майка ми иска. Или другия начин е да не уча изобщо, защото според тях съм имала "перфектната" специалност, за какво ми била друга, какво съм щяла да правя, да се изложа, била съм глупава и прочие. Не издържам, опитвах да си намеря работа по специалността, но тук търсят с връзки, а и да не се лъжа, кой ще вземе човек на работа, завършил в Шуменския университет, университетът, който е с най-малка подготовка. Няколко човека ми казаха, че трябва да се изнеса да живея сама, да поработя една година и да запиша тогава, бях готова на това, но не ме взимат на работа. А друга работа не мога и да си намеря, защото където пускам обяви за работа, търсят човек със стаж или опит. А и като нямаш пари, няма къде другаде да отидеш. Тези хора няма да ми дадат, най-много да заживея на улицата, а това също ще е страдание. Та не издържам, какво ли не съм изживяла в този живот, тормоз, здравни проблеми, които още продължават, а дори се и влошават, не знам колко ще издържа и колко ще оцелея и страданията просто продължават. Пиша го със сълзи на очите си, защото наистина всичко излиза от сърцето ми и толкова ми е тежко и когато всичките ти приятели са те изоставали, единствено остава да го споделя тук със всички вас  Едва ли ще прочете някой това писмо, защото съм сигурна, че никой не би могъл да отговори на него  или да даде съвет, но все пак ще се радвам, ако има такива хора, които го прочетат. Искам да се знае, че не търся съжаление или нещо подобно, просто имах нужда да споделя и поне малко да премахна целия този товар. Благодаря Ви за вниманието и бъдете здрави!