Отрова съм!
И не е сладко.
Горчи! На хората, на душите, на съществуванията...
Горчи... горча...
Смъртта ти никога не е била толкова истинска – виртуална реалност.
Не струвам!
По лице или гръб филията винаги пада.
Ние също.
Храня се с души! - с 21 грама тъга...
Къде, при кого ще, избягаш от собствената си самонедостатъчност?
Нирвана - друг ще умре затеб – без интервал...
Сбъркано – грешно!
Ще се лута в тъмното, ще трепти като сянка, докоснала свободата си... и ще изгори – в нищото...
За нищо!
По един и същи път – разнопосочно движим.
Винаги!
С тебе, с нея, с него – като хамстер в колело се въртим...
Изкормени знаци, разпорени улици – небето – зашито с конци.
Антихристянско искам само тишина... и да летя. Над позлатени кръстове и полумесеци...
Малкият Принц да ми е приятел, с неговата малка планета, малка овца, малка роза и с най-голямото СЪРЦЕ на света!
Като ръка, протегната в тъмното искам тишина стисната в шепа...
И да съм Аз – а не отрова...
Отрова съм!
Отровен съм...