Аз съм ментален инвалид. Имам си две патерици. Едната се казва "Страх ме е". Тя е почти невидима. Втората се казва "Обърни ми внимание". Тя обикновено е очевадна.
Правя, струвам - не ги оставям патериците, един вид - не мога да се излекувам. Интересно е, че двете вървят в комплект - някак си не мога да се опра само на едната. Ако случайно забравя например "Страх ме е", "Обърни ми внимание" почва да вика "А бе я виж нещо тука, че ме достраша". И обратно. Наговорили са се значи и ме обработват заедно.
Не знам, коя от двете патерици е по-страшна. Обаче имат има една много страшна комбинация по между си, която направо слага кръст на много неща - или иначе казано - изгубила съм преди да съм започнала. Казва се "Страх ме е, че няма да ми обърнат внимание". Толкова, колкото тая комбинация ме е спъвала, нищо друго не ме е спъвало.
Понякога успявам да оставя патериците и да допълзя до портата в стената на моята собствена рамка. Но без тях още не съм могла да изляза. А с тях като изляза от рамка ...