Аз съм ментален инвалид. Имам си две патерици. Едната се казва "Страх ме е". Тя е почти невидима. Втората се казва "Обърни ми внимание". Тя обикновено е очевадна.
Правя, струвам - не ги оставям патериците, един вид - не мога да се излекувам. Интересно е, че двете вървят в комплект - някак си не мога да се опра само на едната. Ако случайно забравя например "Страх ме е", "Обърни ми внимание" почва да вика "А бе я виж нещо тука, че ме достраша". И обратно. Наговорили са се значи и ме обработват заедно.
Не знам, коя от двете патерици е по-страшна. Обаче имат има една много страшна комбинация по между си, която направо слага кръст на много неща - или иначе казано - изгубила съм преди да съм започнала. Казва се "Страх ме е, че няма да ми обърнат внимание". Толкова, колкото тая комбинация ме е спъвала, нищо друго не ме е спъвало.
Понякога успявам да оставя патериците и да допълзя до портата в стената на моята собствена рамка. Но без тях още не съм могла да изляза. А с тях като изляза от рамката - губя напълно ориентация - не виждам, не чувам и не усещам. Значи - безсмислено е излизането от рамката подпряна на патерици.
Мислих дълго и реших, че мога да се отърва от тия патерици само на някой самотен остров. Ще стана Петкан! Не, я по-добре да стана Робинзон, Петкан като дойде, развали романтизма на самотата. Ще стана Робинзон значи и ще си живея сама. Първа ще се счупи в тая ситуация патерицата "Обърни ми внимание". Тъкмо няма да пиша глупости в интернет. Патерицата "Страх ме е" ще се задържи малко по-дълго - докато успея да я различа от инстинкта за самосъхранение. После и тя ще се счупи.
Но докато дойде моментът да стана Робинзон на самотен остров, мисля да приложа малка хитринка: Ще ида с патериците си до портата в стената на моята рамка. Ще отворя вратата широко и ще се облегна на нея. С всички сили ще хвърля патериците вътре в рамката и ще тръшна вратата зад себе си. После ще запълзя навън. По-добре да пълзя навън без патерици, отколкото все да тичам в кръг с тях вътре. Нали?
© Снежина Будурова All rights reserved.