В студената зимна нощ седя пред камината, гледам загасващите пламъчета и мислено се пренасям в друго време и измерение - при Петя. Разговаряме, шегуваме се, мечтаем. И усещам как ръката ми поглажда вече протритата корица на стихосбирката, а устните ми повтарят: ”и светла, и истинна” …Бих искала да можех да ви разкажа за НЕЯ - приятелката, довереницата и поетесата, за моето нежно вдъхновение и духовен коректив, за тази, която ме учи как да позная себе си и другите. Тя е в мене, до мене, със мене. Поезията на Петя е непрекъснатата връзка с Нея.
От снимката ме гледат красиви и пламенни очи, излъчващи светлина, овладяна мъдрост и сила. Душа, която трудно намира покой, която няма нищо общо с прозата на живота. Трудно се разказва за човек, сътворил такива поетически диаманти.
Нейните невероятни стихове са истински химни на опиянението от младостта и живота. Незабравим празник за душата е срещата с нейната поезия. Родена от дълбините на чувствителното й сърце, в нея откриваме онова рядко съче ...