Писмо до любимия

Не е нужно двама души да са заедно, за да се обичат! Любовта не е да отдадеш тялото си на някого, а да отдадеш душата си. Любовта е, когато някой разбира мълчанието ти, когато е в съня ти, макар и далеч, когато разбира езика на душата ти и неподвижността на тялото ти. Зад всички тези лица на любовници и приятели стои едно единствено. И те не знаят, че зад песента има песен, която е само звук без акорди и мелодия, която да съумеят да уловят. Вятър, който никога не спира, макар и понякога да утихва. Тази любов не би могла да се изрази с онези нежни погледи, нито с треперещи докосвания... тя е в думите, които крият зад себе си дълбокия смисъл на реалността. Тя е в деня, който отминава, и в мислите, които времето улавя. Това е най-красивата любов, скрита зад лунната светлина, спускаща се над града, и ако сега ти, любов, кажеш на някой „Носи кръста ми за ден”, има ли някой, който да знае за тази мъка, преплетена с радост в теб, има ли някой, който да усети този звук? Има ли някой, който да разбира смисъла зад думите ти и да улавя така изкусно тънките акорди на душата ти, някой, който да накара очите ти да блеснат като бисери от непохватно употребените думи, изразяващи любов? Знам отдавна, че не съществуват принцове, принцеси и полубожества, но когато се докосна до твоята душа, сякаш се превръщам в твоята богиня. О, любов, великолепна е светлината, която се излъчва от нашата вътрешна същност, колко истински великолепна е тази светлина... Тази любов... от никого неразбрана.