Mar 6, 2012, 11:31 AM

Писмо до любимия 

  Essays » Love
4.0 / 1
7006 0 0
1 min reading
Не е нужно двама души да са заедно, за да се обичат! Любовта не е да отдадеш тялото си на някого, а да отдадеш душата си. Любовта е, когато някой разбира мълчанието ти, когато е в съня ти, макар и далеч, когато разбира езика на душата ти и неподвижността на тялото ти. Зад всички тези лица на любовници и приятели стои едно единствено. И те не знаят, че зад песента има песен, която е само звук без акорди и мелодия, която да съумеят да уловят. Вятър, който никога не спира, макар и понякога да утихва. Тази любов не би могла да се изрази с онези нежни погледи, нито с треперещи докосвания... тя е в думите, които крият зад себе си дълбокия смисъл на реалността. Тя е в деня, който отминава, и в мислите, които времето улавя. Това е най-красивата любов, скрита зад лунната светлина, спускаща се над града, и ако сега ти, любов, кажеш на някой „Носи кръста ми за ден”, има ли някой, който да знае за тази мъка, преплетена с радост в теб, има ли някой, който да усети този звук? Има ли някой, който да ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гогова All rights reserved.

Random works