Никога не съм писал писма, напоследък често мисля и реших да напиша едно.
Писмото на моят живот. Скъпи читателюq ако ти наистина четеш това писмо значи най-вероятно ти не си някой случаен и ти имам доверие. Ще започнаq представяйки себе си. Роден съм в средата на зимата,година 1994, може би това е причината за студената ми външност. Или по-точно за това, че рядко показвам емоциите си, не че съм затворена личност, но гледам по друг начин над живота и над хората. Радвам се на малките неща, но не винаги си личи, имам дълбок поглед рядко ми се налага да мисля за да направя извод, аз просто го виждам. Обичам природата, животните, хората, растенията, дори камъните или ошлайфаните, изхвърлени на брега, парченца стъкла, за които същите тези хора, които обичам и едновременно мразя, са виновни. Още от малък съм философ, обичам да споря защото дори когато губя, аз печеля - печеля с всяка нова мисъл и всеки нов поглед над нещата. И след загубата не спирам, а продължавам напред, защото живота не спира, времето също. Е може би ти имаш нещо да кажеш, но можем да поспорим. Какво друго за моята особа? Не харесвам реда и правилата, мога да "играя" по правилата само ако харесвам "играта". Не внимавах в клас, о въпреки това се справях винаги. Хората казват противоположностите се привличат, но аз не обичам да слушам хората, а когато ги слушам, не им се доверявам на сляпо. Според мен противоположностите не само се привличат, те са едно цяло. Ще опитам да обясня с пример, ойто ще измисля сега. Ако този човек е добър това значи ли, че не може да бъде лош? Доброто и злото са едно цяло и това цяло е едно цяло с нас, но никой не може да използва целият си потенциал едновременно,според дадената ситуация се използва дадена част. Разбира се в тази ситуация има и много фактори, но кой наистина може да каже "Този човек е добър/лош"? Сложно...  - Всеки и никой. Това отговор ли е? Ами кой всъщност си ТИ, ти си част от всеки, но ТИ си и никой. Ти не си цяло, а част от него, аз също.Това означава, че сме равни, а какво означава равенството - едното не надделява над другото,ти можеш да изразиш мнение,но това нищо не значи,защото не си единствения,аз също го мога,така че не си специален.Можеш да кажеш,но всички хора са различни.Да.Не са еднакви,но са равни.И ако ти си едно твоята противоположност съществува някъде и тя е минус едно,а като съберем 1+(-1) се получава 0.Какво е тази 0,какво означава ? Може би баланс,може би хармония,може би ново начало.
За някои това ще са пълни глупости,за други поглед върху мислите ми,за трети,ново начало.
А до какво води началото? - До край.
Но не този край не стои в края на писмото,нито в средата,нито в началото.
След всеки край идва ново начало,и всяко ново начало води до своя край.
Това не означава,че започнатото е завършено,новото начало слага край на започнатото преди него.И ако разбираш това,какво са началото и края? - Едно цяло.
Всичко е толкова сложно и същевременно,толкова просто.
Но стига толкова за моят живот,да се върнем на моят живот.
-Какво ? Нима прочетох правилно ? Или това е грешка или писателят на това писмо наистина е странен.
Читателю,можеш ли да ми отговориш?
Какво за теб е твоят живот,твоят?
Ще кажеш - семейството ми.
Ами когато него го няма ? Ти мъртъв ли си ?
-Не,но ...
Пак питам,какво за теб е твоят живот?
Някой ще каже-Музиката! ,друг-Рисуването,трети -Пеенето,Спорта,Вярата,Любовта...
За тези хора ще кажа-Изкуството.
И малко банално,но както следва-
Какво е Изкуството?-Изразена философия.
Какво е моят живот ?-Моята философия. Моята философия,това - това съм аз,кой съм аз-аз съм никой,кой е никой-никой си ти.
Как стана това аз и ти сме различни,но равни.
Моят живот е навсякъде,той е винаги с мен,той е в изкуството,той е в науките.В  живота,във времето и в хората.А ти читателю или по-скоро вече приятелю си част от моят живот.А сега вече,част от моят живот е част от теб.Пази тази част в живота си защото без нея в теб ще има една част по-малко живот.
Писмото на моята философия.