По една снимка
Лято. Гора. Широк път сред гората. Край пътя високи дървета, строени като за парад. Слънцето напряга сетни сили да се промъкне между тях, но успява само да надникне, за да освети една от няколко, небрежно разхвърляни дълбоки дупки по ширината на пътя. Човекът, който минава покрай тях не е разтревожен. Днес е оставил автомобила си вкъщи… Вниманието му е насочено другаде. В далечината грамаден сноп слънчеви лъчи са нахлули и окупирали надлъж и шир пътя. Сякаш неземна, космическа сила го дърпа нататък! И да иска не би могъл да ѝ се противопостави, защото просто не може да контролира себе си! Със всяка стъпка започва да му прилича на крайна спирка от трасето на космически път! Влезе ли в слънчевия сноп, ще се понесе нагоре, нагоре... над дървета, над градове и села, над планини и долини! Земята ще се отдалечава...отдалечава... Ще се слее в безкрайния всемир, където всички земни грижи ще се стопят, сякаш никога не ги е имало. Защото там е Неговото царство! Защото Той именно за него е отворил слънчевия тунел до земята! ...
… Един човек, с фотоапарат в ръце, е заснел случайно този миг на вечния човешкия стремеж да се слее с Космоса. Той обикновен ловец на мигове ли е, или е усетил Божественото пред себе си?...
© Кирил Тенджов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И аз така мисля, Гюлсер.
Мнозина са имали подобни срещи, Валя! Но колко имат сетива да усетят божественото величие на Природата... -
Виждала съм подобна картина - като ученичка, бяхме три дена на Камен дел. И по пътеката надолу попаднах на една полянка, заобиколена от дървета, върху която слънцето сякаш се беше изсипало. Беше като в приказка. Но нямах фотоапарат тогава, а и да имах, едва ли щях да съумея да го заснема. Само че то остана завинаги в паметта ми като картина от друг свят.
-
И двете едновременно, според мен. Харесах!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
