По една снимка
Лято. Гора. Широк път сред гората. Край пътя високи дървета, строени като за парад. Слънцето напряга сетни сили да се промъкне между тях, но успява само да надникне, за да освети една от няколко, небрежно разхвърляни дълбоки дупки по ширината на пътя. Човекът, който минава покрай тях не е разтревожен. Днес е оставил автомобила си вкъщи… Вниманието му е насочено другаде. В далечината грамаден сноп слънчеви лъчи са нахлули и окупирали надлъж и шир пътя. Сякаш неземна, космическа сила го дърпа нататък! И да иска не би могъл да ѝ се противопостави, защото просто не може да контролира себе си! Със всяка стъпка започва да му прилича на крайна спирка от трасето на космически път! Влезе ли в слънчевия сноп, ще се понесе нагоре, нагоре... над дървета, над градове и села, над планини и долини! Земята ще се отдалечава...отдалечава... Ще се слее в безкрайния всемир, където всички земни грижи ще се стопят, сякаш никога не ги е имало. Защото там е Неговото царство! Защото Той именно за него е отворил слънчевия тунел до земята! ...
… Един човек, с фотоапарат в ръце, е заснел случайно този миг на вечния човешкия стремеж да се слее с Космоса. Той обикновен ловец на мигове ли е, или е усетил Божественото пред себе си?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Тенджов Всички права запазени
Мнозина са имали подобни срещи, Валя! Но колко имат сетива да усетят божественото величие на Природата...
