По навик
Нали тази година ми е юбилейна, че реших да изчакам тържествата на историческите дати за отминали събития в България.
А месец септември е богат на паметни моменти, като се почне от шестият ден на месеца и продължим все така и в различните години, все още историческите извори бълбукат и ни носят спомени от преломни моменти.
За Деня на Съединението от 1885 година едва ли трябва да говоря, защото тогава българите са прецедент в онези времена и оспорват решението на Берлинския конгрес и извоюват в последвалата Сръбско-българска война статуквото на Съединението. Преди няколко дни пък доказахме на света, че обединени от идеята да живеем в една държава тогава, то днес политически партии и организации решиха: всеки да тълкува от позициите на своята идейна рамка тази величава дата!
Не е кой знае какво да покажем, че девиза: "Съединението прави силата",
е изпразнен от съдържание поради политически различия. Институциите показаха, че много бързо и лесно се разрушава след 138 години желанието поне на този ден да сме единни.
И днес е тъжен ден, защото отново ще споменем една разделителна линия: наистина ли Девети септември 1944 година е Ден на свободата или е трагичен момент от нашата история? Ще чуем много противопоставени тези, че на 5 септември същата година Съветския съюз ни е обявил война за да ни "освободи от монархофашизма и тиранията на експлоатацията и империализма!"
"В името на народа" и след навлизането на съветските окупационни войски са избити хиляди българи, обявени за врагове на своя народ, а не на "борците за справедливост", които вършеха атентати, терористични актове в условията на една България, която беше в дипломатически отношения със своята "освободителка", която и днес "освобождава" съседните страни след разпадането на Съветския съюз. И ме е срам, че има хора в България, които жадуват отново да "бъдем освободени от нашите двойни освободители!"
Нали е хубаво да надграждаме в "исторически план дружбата си с освободителите!?"
И тогава историята пак ще се рециклира в нов мутантен епизод: "Съд за виновниците"!, "Смърт за изедници, спекуланти и изменниците на вечната ни дружба с великия..."Няма значение, кой, важното е да бъде велик!
Ако това не е примитивизъм, тогава какво е!?
Септември ще отмине, ще отминат още дни, месеци и години изпълнени с катаклизми като наводнения, катастрофи по пътищата, насилия срещу деца, жени и мъже. Такава е социалната действителност в България. Но след като знаем, че сме най-бедната държава в Европа, какво друго да очакваме?
Бедността разделя и озлобява, "тя не е порок", но тя е блато на пороците!
И още си спомням за мечтите на поета Гео Милев, убит заради поетичния рефрен: "Септември ще бъде май!"
"ДА,АМА НЕ!"
Вярата в живота и любовта към свободата победи "Вярата на нихилизма и теоретичните прозрения, които се оказват винаги мираж в пустинята на отчаянието!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
