Разхождам се по алеите на парка, стигам до една пейка и сядам. Седейки, аз се вглеждам в многолюдната тълпа, преминаваща през мен. В тази тълпа виждам хора с измъчени лица, те пристъпват с досада, сякаш са се отказали да живеят и вършат всичко машинално, като някакви роботи. Питам се: аз такава ли съм? И така замислена, аз виждам, че в тази тълпа от ''роботи'' има и енергични хора. Те пристъпват бавно, смело и уверено - това са победители. А както знаем, победителите не ги съдят. И това е така, защото със своята сила, възможности и авторитет, който си изграждат - победителите не ги съдят. Те не само не ги съдят, но дори някои от тях са се съхранили в нашето минало, история.
Хората се делят на слаби и силни. Силните хора са победители, те са достойни за уважение. Със своята сила и увереност, те успяват да постигнат това, което искат. Победителите винаги побеждават, винаги са на върха. Да, може и да сгрешат, но все пак не са идеални. Възхищавам се на такива хора, те някак с лекота успява ...