Разхождам се по алеите на парка, стигам до една пейка и сядам. Седейки, аз се вглеждам в многолюдната тълпа, преминаваща през мен. В тази тълпа виждам хора с измъчени лица, те пристъпват с досада, сякаш са се отказали да живеят и вършат всичко машинално, като някакви роботи. Питам се: аз такава ли съм? И така замислена, аз виждам, че в тази тълпа от ''роботи'' има и енергични хора. Те пристъпват бавно, смело и уверено - това са победители. А както знаем, победителите не ги съдят. И това е така, защото със своята сила, възможности и авторитет, който си изграждат - победителите не ги съдят. Те не само не ги съдят, но дори някои от тях са се съхранили в нашето минало, история.
Хората се делят на слаби и силни. Силните хора са победители, те са достойни за уважение. Със своята сила и увереност, те успяват да постигнат това, което искат. Победителите винаги побеждават, винаги са на върха. Да, може и да сгрешат, но все пак не са идеални. Възхищавам се на такива хора, те някак с лекота успяват да постигнат целта си и това ме кара да искам да бъда като тях - победител. Победителите ме изпълват с желание за борба, дават ми сили и стимул, който ме подтиква да се боря за това, което искам.
Победителите са не само силни хора, които успяват да постигнат своето, но и хора, пред които се отварят редица възможности.
Възможностите, които се предоставят на победителите, са много. Със своята сила и увереност те показват характер; показват, че са хора, на които може да се разчита. И именно заради това пред тях се отварят редица възможности по пътя към успеха, чрез които могат да докажат както на себе си, така и на останалите, че наистина са заслужили мястото си. Малцина са тези, които са успели да достигнат до най-високото стъпали на йерархичнта стълба, но въпреки това - те пак си остават победители.
Победителите са като хищниците, борят се със зъби и нокти, за да достигнат върха. И именно заради това те успяват да си изградят авторитет на базата на победата.
Авторитетът, който си изграждат, ги издига на едно по-високо равнище, прави ги по-силни и никой не може да ги осъди. Победителите не могат да ги осъдят, защото те са доказали, че могат и че са нещо повече. Едва ли ще се намери някой смелчага, който да се опълчи срещу тях, но дори и да се намери, той ще загуби, защото станеш ли веднъж победител - си оставаш такъв.
Малцина са тези, които могат да бъдат наречени победители. Сигурно се питате защо, ами защото са малко тези победители, които са успели да се съхранят в паметта на историята.
Има една личност, която ме кара да се чувствам горда, че съм българка. Тази личност е победител, каращ ме да треперя от вълнение само при изричане на името му - Васил Левски. Да, точно така, Васил Левски. За мен той е най-чистата и свята личност, която с право може да бъде наречен победител. Малко са хората като него. Той - със своята сила и пожертвователност - се е доказал като победител и е успял да се съхрани в нашата история. Той ни изпълва с гордост, че сме българи и едва ли някой ще се осмели да го осъди или оскверни паметта му.
Животът е една битка. В нея има и победени, и победители. Нека обаче независимо дали сме загубили или спечелили, всеки от нас запази достойнството си и да продължи напред с гордо вдигната глава.