Въртя се в кръг... Губя равновесие… Какво става? Не съм се чувствала така до сега… Какво става? Задавам си този въпрос за хиляден път, а отговор не мога да намеря…
Какво става? Какво е това странно чувство? Какво, нима съм наранена? Нима това е болка? Нима?! Но как? Нали бях безразлична?Нали бях силна? Нали?!
Ето пак серия от хиляди въпроси без отговори…
Но… Защо? Как?
Боже… чак сега разбирам защо.
Ти… ти си виновникът да се чувствам така.Ти само ти! Ти направи това с мен-ти ме промени,ти ме направи такава, каквато съм сега…Една ранима, страдаща, плачеща,затворена в себе си... Но защо? Какво толкова беше ти? Толкова много ли съм държала на теб?Толкова много ли съм те обичала!? Нима си бил толкова специален за мен? Нима?! Толкова много…? Но всъщност кой беше ти?
Господи… не мога да повярвам в какво съм се превърнала… В какво ме е превърнал той.
Не помня нищо… дори името му.Какво се е случило..като пъзел е.Трябва да успея да го наредя! Трябва да успея да подредя мислите си… В главата ми ...