Въртя се в кръг... Губя равновесие… Какво става? Не съм се чувствала така до сега… Какво става? Задавам си този въпрос за хиляден път, а отговор не мога да намеря…

Какво става? Какво е това странно чувство? Какво, нима съм наранена? Нима това е болка? Нима?! Но как? Нали бях безразлична?Нали бях силна? Нали?!

Ето пак серия от хиляди въпроси без отговори…

Но… Защо? Как?

Боже… чак сега разбирам  защо.

Ти… ти си виновникът да се чувствам така.Ти само ти! Ти направи това с мен-ти ме промени,ти ме направи такава, каквато съм сега…Една ранима, страдаща, плачеща,затворена в себе си... Но защо? Какво толкова беше ти? Толкова много ли съм държала на теб?Толкова много ли съм те обичала!? Нима си бил толкова специален за мен? Нима?!  Толкова много…? Но всъщност кой беше ти?

Господи… не мога да повярвам в какво съм се превърнала… В какво ме е превърнал той.

Не помня нищо… дори името му.Какво се е случило..като пъзел е.Трябва да успея да го наредя! Трябва да успея да подредя мислите си… В главата ми е пълен хаос!

Нека започна от самото начало…

Какво точно се случи?

Не мога да си спомня…

Помня отчасти…:

Помня очите му… Какви очи имаше само… най-красивите, най-дълбоките, най-сините очи. Дори когато той мълчеше, те говореха…издаваха го… Бяха толкова красиви.

Помня усмивката му… толкова му беше трудно да я покаже,но беше толкова красива…

Помня гласа му… един весел, нежен, но същевременно така строг и сериозен.

Помня, че не обичаше много да говори с мен… или поне имах такова чувство.

Помня, че не обичаше да му помагам… искаше да се справя сам... Така беше свикнал, а аз се чувствах виновна, че не мога да те разбера.

Помня, че не ме допускаше до себе си…

Помня, че държеше на мен, но понякога ме пренебрегваше…

Помня, че не ме обичаше така както аз него…

Помня, че имаше друга в живота му…

Помня, че се опитваше да я забрави, но не можеше…

Помня колко много ме болеше, като знаех, че тя му е постоянно в главата.Като знаех, че сърцето му е нейно…

Помня колко много страдах, че не ме обича така както аз…

Помня, че давах всичко за него…!

Помня, че исках само да бъде щастлив…

Помня, колко много плаках като си отиде от живота ми…

Помня, колко много се мъчех да го изтръгна от сърцето си…

Помня една толкова силна болка, една огромна празнота, една безкрайна тъга…

Помня… помня само, че го обичах!

Ето, почти наредих пъзела…

Той е бил студен към мен, а аз съм го обичала.Давала съм всичко за него, а той ме е пренебрегвал.Отблъсквал ме е, но аз пак съм отивала към него… И след като е напуснал живота ми, аз съм страдала много…! Сърцето ми е било разбито!?!

Но само не можах да разбера как ме е направил такава… как е успял да ме промени?

И пак хиляди въпроси изникват в главата ми… Мъча се да си спомня нещо друго, но не успявам…

Не знам коя съм сега,не знам къде съм,не знам какво правя и какво ще правя…

Не знам… Все още съм объркана.

Единственото нещо, за което съм сигурна е, че съм го обичала….

Въртя се в кръг, губя равновесие... все още съм под твоето силно проклятие!