Поглед

        Има дни, в които стоя тихо и гледам към небето. Наблюдавам как птиците летят. Различавам пластове облаци, които леко се движат от вятъра горе при тях. Понякога образувам различни образи. Виждам ги като една дълга пътека с голяма перспектива, към която мога вечно да се издигам и никога няма да достигна върха ù. Понякога завиждам на птиците. Иска ми се да мога да полетя и да усетя вятъра, рошещ косите ми. Почти чувам звука от скоростта, с която бих летяла.Чудя се каква ли би била гледката отвисоко на изгрева и залеза. Да съм на една линия със слънцето. Цветовете, кристално сливащи се, с всяка минута по-различни и по-красиви. Какво ли би било да можеш да разпериш криле и да се потопиш в наслада от това как за секунди можеш да избягаш от тълпите около теб. Да можеш да бъдеш свободна и да определяш ти посоката си. Какво ли би било да можеш да се скриеш зад облака. Като да играеш на криеница може би. Ако можех да запечатам тези мигове не само в снимките в ума си, щях да покажа на целия свят какво е да летиш свободно. Ще кажеш, че гледката можеш да я видиш през самолет, нали? Да, но дали би било същото? Не мисля. Това да не чувстваш опора под краката си би било необикновено, вълнуващо. Да усещаш вятъра и да вдишваш чистия въздух би било ободряващо. Мога да се принеса към морето. Да летя над водата, когато слънцето изгрява. Лъчите, още плахи, да се отразяват във водата и по тялото ми. Все още хладки - пръските вода да ме докосват. Дали не бих изтръпнала? Предполагам, никога не бих разбрала. След като слънцето напусне погледа ми, луната изгрява. Колко ли звезди мога да преброя. Леката светлина, която излъчват всички тези малки сякаш светулки все едно ме огряват. В късните часове бих могла да почувствам тишината. Дори щурците не бих могла да чувам. Това е нещо като сън. Може би една от онези мечти – нереални, неосъществими. Да, но това не пречи погледът ми да достигне края на пътеката, създадена от облаци и да си представи сливащите се цветове на изгрева и залеза. Това е моят поглед, през който често се хващам да гледам. Защо не опиташ и ти?