ПОКЛОН , АПОСТОЛЕ!

ЗА ТЕБ, АПОСТОЛЕ!

        Едно бесило свято и един балкански връх подпират все още небето над земята българска, за да не се срути отгоре й. И двама български титани, намерили смъртта си на тях. Един дякон, орисан от Бог за Апостол на Свободата и един огнен поет, орисан да я възпее. И двамата орисани да умрат за нея. Гробовете им - неизвестни.

          Единият с лъвски скок надскочил времето си и прозрял, че не мимолетни полети на шепа пламенно влюбени в народа си и в Свободата юнаци, изгорели като факли в хаотичния огън на борбата и оставили бели кости по неизвестни и известни чукари ще спасят народа. Прозрял, че не единичните гърмежи на смели воеводи ще измъкнат България от петвековния мрак и ще я възродят за трети път.

          Погледнал като орел отвисоко, видял, разбрал и тръгнал.

          Видял и разчел с чистотата и дълбочината на вътрешния си взор Прозрението, дадено му от Бог, че Пътят към Спасението е дълъг, труден, апостолски, «че работата ни не е само по Балкана».  Че Пътят е само един - оня, който стария Кубрат е завещал на своите синове - Единението, което «прави силата».

         И тръгнал по този път през мраз и пек, през глад и недоимък. Вървял по него години, забравил себе си, отрекъл всяка друга любов, освен любовта към народа си и приел за единствена годеница неговата Свобода. Обикалял по градове, села и махали и сбирал искриците любов към Нея във всяко българско сърце, за да дойде мигът на Единението, когато те ще лумнат в един пламък и юмруците на всите българи, сбрани в един, ще ударят в лицето на тирана.

          Едно гнусно предателство пресякло този «тежък и славен» път. За колко жалки сребърника - неизвестно.

          Един живот, една смърт, едно безсмъртие. Един светец с цървули и ореол от въже, осветил едно бесило. Един от двата недостижими  върха в историята на България. За да я има Нея, Майката България.

          А дамгата на срама върху челата, на ония, които те предадоха и те предават  тежи на всички ни. Защото са заключени устите ни за безчестието им, защото са празни ръцете ни. Защото търпим ония, на които дадохме «пълномощното», а те измениха на Завета ти «Брате, откакто ти се даде пълномощното, гледай народната работа повече от всичко друго, повече от себе си да я уважаваш».

          Прости ми, Апостоле народни, че с несръчни думи се докосвам до святата ти памет, но това е моя поклон пред твоя живот, пред твоя дух, пред твоя гений. Покланям ти се в деня, в който си роден преди 170 години. Покланям се и на Майката Българска, която роди теб, раждала е и ще ражда още юнаци български, за да я има България!

          ПОКЛОН!!!

          Пък онези, които предадоха и предават тебе и заветите ти, нека Бог да ги съди!