18 июл. 2007 г., 08:45
2 мин за четене
ЗА ТЕБ, АПОСТОЛЕ!
Едно бесило свято и един балкански връх подпират все още небето над земята българска, за да не се срути отгоре й. И двама български титани, намерили смъртта си на тях. Един дякон, орисан от Бог за Апостол на Свободата и един огнен поет, орисан да я възпее. И двамата орисани да умрат за нея. Гробовете им - неизвестни.
Единият с лъвски скок надскочил времето си и прозрял, че не мимолетни полети на шепа пламенно влюбени в народа си и в Свободата юнаци, изгорели като факли в хаотичния огън на борбата и оставили бели кости по неизвестни и известни чукари ще спасят народа. Прозрял, че не единичните гърмежи на смели воеводи ще измъкнат България от петвековния мрак и ще я възродят за трети път.
Погледнал като орел отвисоко, видял, разбрал и тръгнал.
Видял и разчел с чистотата и дълбочината на вътрешния си взор Прозрението, дадено му от Бог, че Пътят към Спасението е дълъг, труден, апостолски, «че работата ни не е само по Балкана». Че Пътят е само един - оня, който стария Кубр ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация