Полезно или вредно е къпането?
Що за въпрос ще възкликнат мнозина. Естествено, че е полезно. Модерният човек не пропуска да си тегли поне един душ всекидневно, за да се хигиенизира, както и за да се балансира електростатично. Но опитните планинари сред вас вероятно знаят, че връщайки се от планината се усещат по особен начин, сякаш заредени с необичайно поле, което водата тутакси отмива. Добре известен факт е, че хората на преклонна възраст всячески се стремят да избягват къпането. Вероятно те инстиктивно долавят, че водата краде от тяхното биополе и това може да скъси живота им. Слушал съм множество интервюта с дълголетници. Всеки един от интервюираните акцентува върху този момент. Това ме накара сериозно да се замисля дали къпането е така безопасно, както изглежда на пръв поглед. Няма да забравя как моята прабаба, достигнала възраст над 90 години, кански пищеше, когато двете й дъщери със силови действия я изкъпваха, за да поддържат хигиената й. Днес разбирам, че тя е следвала здравия си инстинкт, докато ближните й са следвали единствено хигиенните предписания на обществото.
Големият гръцки писател Никос Казандзакис, автор на редица нашумели романи, ме шокира с твърдението си, че човек се чувства толкова по-щастлив, колкото повече вода е видял през живота си: океани, морета, езера, реки, водопади и пр. Склонен съм да се съглася, че морската шир ражда особено светоусещане, както впрочем и водите на Серезкото езеро в Памир:
https://www.youtube.com/watch?v=EYVjnuCOMkI
или на тибетското езеро Намцо:
https://www.youtube.com/watch?v=z1pR1L0KM40.
Водата е красива и именно тя придава синия цвят на нашата планета, гледана от космоса. Но ние сега не дискутираме естетическите достойнства на водата, а възможността да бъде заплаха за нашето биополе и здраве. Всъщност има достатъчно много поверия, гласящи, че е опасно да се заспива край определени водни пространства, защото спящият може и да не се събуди. Също, както е опасно да се заспи в поле от макове!
Особено шокиращо отношение към водата имали древните монголи. При тях къпането било разрешено само като ритуал за кръщаване, на най-малките, а оттам нататък било забранено. Забранено било дори миенето на съдове. Те просто били избърсвани с подходящи подръчни средства. Въпреки тази изключително ниска хигиена монголите завладели древния свят и създали най-могъщата държава в историята. Изглежда отказът от вода за хигиенни цели е стимулирал тяхната невероятна физическа издръжливост. Зная, че тук някой би се опитал да обясни тези обичаи на монголите с ледените ветрове в степите и като предпазна мярка срещу изстиване. Но това обяснение е твърде елементарно, за да бъде вярното. Всеки, който прочете монголската книга на мъртвите: "Историята на Чойджид дагин":
https://www.twirpx.com/file/1317945/
ще осъзнае до какви бездни на духа са стигнали монголите. В никакъв случай не по-малки от онези третирани в "Египетската книга на мъртвите" или в "Бардо Тходол" /Тибетската книга на мъртвите/.
И така, оставям ви да помислите над голямата тайна за вредата от къпането и да намерите средния път прокламиран и от самия Конфуций като златната среда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
