Разбира се, нямам предвид географските полюси, между които се люшка земята по пътя си във вселената. Философите биха го нарекли - единство и борба на противоположностите. Нихилистите биха се изсмели, защото, според тях едва ли си заслужава човек да се замисля чак толкова за неща, които са от ясни по-ясни - нима можеш да наречеш черното бяло и обратно? Дори не става дума за полемика, за оспорване или съгласия. В хронологията на съществуването животът ни изтича неумолимо между едни предели, доколкото можем да ги осмислим и осъзнаем, че всички ситуации граничат с противоположности или противопоставяне на гледища.
Това, което ни се случва - красивото и грозното, радостта и скръбта, раздялата и любовта, успехите и неуспехите и куп още неща, може да се отнесе към всичко, което изпълва живота ни. Противоположностите са спомогнали човекът да открие себе си, след това духа в себе си , да осъзнае собствения си разум и най-после да се чувства част от общността, която го издига над другите форми н ...