Здравей, любов моя!!!


Времето минава... мина месец. Ще мине втори, трети... година. Но нещата остават същите. Безброй въпроси, от тези, най-гадните, които започват със "защо" или "ами ако"... И отговор няма. Всеки нов въпрос поражда нов и втори, и трети... като верижна реакция, като лавина, понесла се по склона на времето. Знаеш ли, скъпа, как боли пустотата? Или пък как кънти тишината? През деня всичко е наред, ежедневието ме поглъща и не ми остава време да се огледам, камо ли да мисля. Но идва нощта и лавината въпроси ме връхлита. Питам се, какво ли щеше да стане, ако първият път, вместо да поровя още малко, си бях легнал както мислех. Или пък ако бях пропуснал профила ти... По-добре ли щеше да е сега? Едва ли... Щях да продължавам да те търся и сигурно пак да те намеря. И вероятно пак да ми се изплъзнеш. Казват, времето лекувало... Лекува, обаче не всички, не и отритнатите. Времето ми взе всички твои съобщения от началото, онези пламенните, страстните и ми остави само тези, от последните дни - кратки, болезнени, студени... В старата ми СИМ карта седи още един СМС... "Бих продала душата си на дявола, за да бъда завинаги с теб"... Понякога, през нощта слагам тази карта в телефона и чета това съобщение, което едва ли ще изтрия някога. Чета го и се питам как бе изминат пътя от него до "... опитах се да свикна с обедните ни срещи и чата, но не успях...". А казваха, че любовта била по-силна от всичко... Спомняш ли си разговора ни в кафето на малките пет кьошета и какво те попитах там? Ако не, ще ти припомня. Питах те за предишната ти връзка, в която не ти е липсвало нищо. Нищо, освен тръпката... Попитах те, дали и с мен няма да стане така. В крайна сметка се оказа, че и тръпката не е достатъчна. Аз те търсех теб, жената, в която да се влюбя безпаметно. А ти мен ли ме търсеше, любов моя? Мен или някой, чрез когото да вземеш това, което ти се полага?... Спомняш ли си първия клип, който гледахме заедно в YOUTUBE ? "My Dice" на словенците SIDDHARTA. Тогава те попитах какво разбра от него. Сега намерих истинския му смисъл. Подобно на девойката от клипа ти ме сглоби парче по парче, това, което видя, не ти допадна и ме разби отново с един-единствен удар... Също както в клипа. Като казвам "допадна", нямам предвид физическия смисъл, разбира се. И докато аз търся да събера поне част от разпилените парчета, ти отново търсиш неангажираща връзка. Лично за себе си аз се убедих, че още ми е рано да започвам такава. А ти готова ли си? Впрочем, какво значи неангажираща връзка? Може ли да има връзка без ангажимент? Нашата такава ли беше? Ако да, защо още не сме заедно? Или и това "неангажираща връзка е оксиморон"? Питам се също така, кога беше началото на края. И според мен разпадът започна след онзи разговор на съпруга ти, който ти чу случайно. Защото след това, тонът ти се промени, въпреки че ми каза "... между нас всичко си остава непроменено...". Но нещо се промени. Начинът ни на общуване беше болезнен и за мен, но аз бях готов да изтърпя всичко. Имах ли право да искам това и от теб? Не, при положение че ти преследваш това, "... което ти се полага...", пък и не мога да искам сила от една крехка и нежна жена. Аз трябваше да съм силния... "Сигурно ме обвиняваш, че се предавам лесно пред трудностите, че предавам любовта ни... че не те обичам истински... кой знае... аз най-добре си знам какво ми е, какво чувствам и защо така постъпвам..." Бога ми, аз още в самото начало ти казах, че краят ще дойде само и единствено когато ти решиш, че аз няма да те оставя при никакви обстоятелства. Защо си помисли, че ще те обвинявам в каквото и да е, любима моя Гуинивер? Или пък това са въпросите, които сама си си задала? Питах те, какво би те отблъснало от мен, ти ми отговори уклончиво. Мога да те упрекна само в едно... Защо не намери сила да ми кажеш "край", когато се видяхме за последно, на втори. И двамата бяхме наясно, че няма да продължим... Нали си бяхме обещали да си казваме всичко директно? Какво се опита да ми спестиш, от какво да ме предпазиш? Или пазеше себе си? Вместо да ми кажеш "... съжалявам, това е края...", ти предпочете в изчистен дамски стил да го направиш в чата. И преди ми се е случвало и с писмо, и по телефона. Само един-единствен път директно - когато края го сложих аз. Казвал съм ти, че е най-добре да се реже живо месо - боли много, но агонията е по-кратка. Ако бяхме се разделили по този начин, повечето от тези въпроси сега нямаше да ги има. Сега остава горчивия вкус на нещо недоизказано, нещо премълчано... Както и да е... времето не се връща обратно. Това просто е поредната раздяла. Разликата е, че тук аз вложих цялата си душа... Веднъж, в SKYPE ми писа, че нямаш намерение да поемаш вината на всички жени, постъпили несправедливо с мъжете до тях. Преди това пък аз ти бях казал, че съм готов да изкупя по всякакъв начин мъките, които други мъже са ти причинили. И вече го правя... Няма нещо в битието ми, което да не ми напомня непрекъснато за теб. Пускам VH1 през нощта - SISTERS OF MERCY, последвани от Frozen на WITHIN TEMPTATION (frozen,a? - също като мен... да умре човек от смях!). На другия ден по MTV - пак WITHIN TEМPTATION: дуета а след тях - RAMMSTEIN. Идвам на работа, пускам ZROCK - Lovesong в концертно изпълнение. Спомените са навсякъде... Сега... сега ти навярно вече си намерила новото си щастие. Бъди щастлива с него, но не ми казвай да търся някоя, в която да се влюбя. В изпразненото ми сърце има място за любов само към теб и към никоя друга, дори към жена ми... Остава ми по-малко от половин живот и любовта ми просто се свърши. Рицарите са верни до смърт на дамата на сърцето си. Впрочем, как ли се смееш сега на тези "рицарски" щуротии! Сега не е време за рицари. Все още с мъка преодолявам желанието си сутрин да ти изпратя СМС, макар че знам, че няма никакъв смисъл. Едва се сдържам да отворя SKYPE през нощта, въпреки че guiniver вече я няма там... Обмислям пак да се хвана за китарата, но вече никога няма да мога да напиша любовна песен. Мога само да пусна мрака на воля, вместо да седи заключен в мен... Казвал съм ти много пъти, че моята мъка може да намери облекчение донякъде, само ако ти си щастлива. Впрочем, сега разбрах защото преди разни типове са се опитвали да те задържат насила. Ти си невероятна жена, от която всеки мъж с поне малко мозък не би се отказал никога, но аз не мога като тях. Моята агресия е насочена навътре, защото пропуснах любовта на живота си и това няма да си го простя никога... Ще си позволя да ти дам един съвет - когато казваш "обичам те" бъди напълно наясно, че това е така, защото тези две думички ангажират много. Аз съм наясно, че ти ще си вечно в мен и в мислите ми. Намери човека, от който се нуждаеш и дано той да те обича поне с частица от любовта, която аз изпитвам към теб. Каквото и да правиш, с когото и да си ти, оставаш моята любов и не можеш да промениш това по никакъв начин. Ако ме намразиш - аз ще те обичам! Ако ми се подиграваш - ще те боготворя! Ако ме заплюеш - ще те целуна! Ако изпратиш някой да ме пребие - няма да вдигна ръка, а само ще мълвя, че те обичам... Когато спиш, когато работиш, когато се любиш - винаги ще те обичам. Когато се забавляваш, не забравяй, че някъде, където "задължително раздават наркотици на входа" има един човек, който никога няма да спре да те обича, дори и ти да забравиш как изглежда. Аз ще те запомня завинаги такава, както на първата ни среща. Или като бяхме за последен път на нашето диванче и аз останах на спирката, загледан след теб - не ходеше, а летеше - радостна, щастлива, все още влюбена... Няма да забравя и последното нещо, което ми прати в SKYPE - разбито сърце и сълзи... Иска ми се да мисля, че ставаше дума за твоето сърце и сълзи... това ме кара да вярвам и да се надявам... И се заклевам, че няма да умра, преди пак да чуя "Обичам те, Ланселот"... Ще се надявам вечно... Ако все пак си стигнала до тук, ще ти кажа, че това е последния път, в който ти изпращам нещо друго, освен стихотворение. Не ми отговаряй... Бъди щастлива, любима моя Гуинивер... твоят Ланселот те обича... и те чака...


P.S. И пак WITHIN TEMPTATION по ZROCK!!! Не издържам повече...