Любовта е най-великото нещо в човешкия живот. Имаме ли я – сме най-щастливите хора на света, нямаме ли я – изпадаме в състояние, което ни кара да се разкайваме за грешката. Любовта ни кара да обичаме човека до нас по такъв начин, че никой да не може да разбере как и защо точно изпитваш такава обич. Някак всичко, което се случва, е толкова лично.
Първата истинска любов никога не се забравя. Началото… съобщенията по телефона, усмивките, леките докосвания – игра с чувствата. След това идва редът на „изповедта” – за едни е дългоочакваният момент, за други идва като гръм от ясно небе. Едни простички думи като „харесвам те”, „страх ме е да го кажа на глас...” и най-накрая „Обичам те”.
Началото на истинската любов започва с връзката между двама души. Искрите, които прехвърчат между тях, ги карат да изглеждат и да се чувстват различно.
Никога няма да забравя чувството вътре в мен. Тук-там го описват клиширано като „пеперуди в стомаха”, но май наистина е така. Всичко това се случва в момента, в ...