Защо живеем ние, ако не за да обичаме и да даваме най-доброто от себе си за благото на другите? И жалкото е, че трябва да дойдат времена като днешните, за да осъзнаем каква е ценността на човешкия живот. Жалко е, че трябваше да дойде пандемията, за да осъзнаем, че трябва да оценяваме всеки миг, в който сме здрави… А да оценяваме миговете значи да живеем пълноценно живота си, да имаме мир и разбирателство с ближните и да даваме любов. Само любовта може да осмисли живота ни. И в моменти като днешните, когато сме изправени пред здравна криза, е важно да не забравяме да се обичаме… Защото само моментите на топлота, задружност и обич създават хубави спомени и ни провокират да живеем с вдъхновение и ентусиазъм.
Мисля, че чрез кризата с коронавируса Бог иска да ни прикани да се върнем към извечните ценности. А те са любовта, добротата, семейната привързаност… И не на последно място смирението. Поуката от всичко е да разберем, че не сме всесилни и че прекалената човешка самоувереност и всепозв ...