Защо живеем ние, ако не за да обичаме и да даваме най-доброто от себе си за благото на другите? И жалкото е, че трябва да дойдат времена като днешните, за да осъзнаем каква е ценността на човешкия живот. Жалко е, че трябваше да дойде пандемията, за да осъзнаем, че трябва да оценяваме всеки миг, в който сме здрави… А да оценяваме миговете значи да живеем пълноценно живота си, да имаме мир и разбирателство с ближните и да даваме любов. Само любовта може да осмисли живота ни. И в моменти като днешните, когато сме изправени пред здравна криза, е важно да не забравяме да се обичаме… Защото само моментите на топлота, задружност и обич създават хубави спомени и ни провокират да живеем с вдъхновение и ентусиазъм.
Мисля, че чрез кризата с коронавируса Бог иска да ни прикани да се върнем към извечните ценности. А те са любовта, добротата, семейната привързаност… И не на последно място смирението. Поуката от всичко е да разберем, че не сме всесилни и че прекалената човешка самоувереност и всепозволеност водят до задънена улица. Човекът, който се смяташе за всемогъщ и всеможещ, разбра, че не може да бъде господар на природата и на болестите. Бог трябваше да му удари шамар, за да разбере, че възможностите му съвсем не са безкрайни… И че трябва да се смири и да има уважение към Божиите закони. Защото егото и прекалената самонадеяност могат да доведат само до деградация и крах на цивилизацията. Нека да не се повтаря историята с Вавилонската кула…
Епидемията ни научи и да се раздалечим физически, но да се обединим духовно. Тя ни научи, че Господ иска да се обичаме най-напред на фино духовно ниво и че Той е там, където има истинска духовна любов и доброжелателство между хората. Прекалено бяхме отдали внимание на физическото, но сега сме призовани да разберем, че истинската любов е нещо много повече от физическо общуване. Истинската любов има съвсем друго измерение – тя е свързана най-вече с духовната връзка между хората и с искреното желание другият да е добре и да бъде щастлив… И с искрената духовна радост от присъствието на другия.
Затова нека се обичаме и да благодарим за всеки миг, в който сме живи. Само така ще бъдем духовно, а оттам – и физически здрави.
© Петър Главеев Всички права запазени