Нима за толкова време не го разбра - всичко е игра. Не можеш ли да свикнеш още - или манипулираш, или биваш манипулиран. А мина толкова време...
Аз не мога да бъда това, което съм, ако искам да бъда нещо друго, защото прекалено съм свикнала да получавам каквото искам. И не мога да спра да задавам въпроси, дори да получавам само мълчание. Защото в мълчанието ти се крие истината, а думите ти са просто спазване на правилата.
Защо по презумпция принцът обича принцесата? Ако не я обича нима не е нейният принц? А ако тя не го обича, дали не е неговата принцеса? Защото всъщност какво търсим - качества или споделена любов? И какво намираме? Освен краставите жаби в приказките...
Аз не знам какво точно искам, затова не очаквам да го получа. Не знам къде отивам, затова не очаквам да стигна. Не знам кой обичам, но го обичам много. Не знам какво казвам, но го казвам добре...
И когато миналото и бъдещето са твърде далеч, а настоящето е прекалено кратък миг...нека забравя да манипулирам и се науча да ...