Dorian_Hawke (Богомил)
29 6
16 nov 2008, 6:32

Прах 

  Ensayos
1481 0 6
1 мин за четене
Леко - някак нежно, някак между другото - из накапалата аленочервена шума се подава смачкана избледняла снимка. Накъсана, намачкана, някога горяла, сега бледа и безлична - снимка доскоро пазила спомена за нечий живот... Живот отдавна приключил.
 Споменът - някога обишит със сълзи и изтъкан с печал, сега обшит е с каменни окови превърнали животът в прах... Прах, чиято сила е да танцува с вятъра и безспир - някак нежно, някак между другото - без злоба, но и без жал да обгръща все още трептящите сърца с галещата си безмилостна прегръдка, превръщайки ги в каменни сълзи. А тоя камък - все още потрепващ, някак си жив, ден подир ден с рони, окъртя се и изтича размит от пресъхващите сълзи запазили спомена за някога живян живот, и за мечти някога мечтани (красота, любов, живот...).
 Прахта, вплетена в жилите на вятъра, разнася единствен спомена за сиротната си песен. Прахта вплетена в прахта на някогашните ни души, сърца...
 ... и душата гальовно се рони - къс подир къс - докато всеки някой се превърне в някога живял, а сега портрет - безлик и блед; докато душата превръща се в прах... Прах, чиято сила е да се носи в безжалостните жили на Северняка повелител (Повелителят самотник).
 А по пожълтелият портрет портрета сам надраскал е мътни, някакви си рими, с боя от някогашните вени, размазаните думи на някакво стихотворение:

   Самота - аз съм твоят нов жених!
   След безброй души, чиито дъх отне
   майчински целуна мойте устни
   и прекърши детското сърце!

 Леко, някак нежно, някак между другото вятърът се разигра, поде бавно, лекичко понесе късчетата от някогашната снимка и вплете ги в прахта на отдавна избледнелият портрет. Бързо вятърът разнесе всеки къс вплитайки го измежду късчетата на всички някогашни спомени живяли и превръщайки я в прах!

© Богомил Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ами едва ли точно аз трябва да го казвам, но е доста...тъжно, песимистично - не знам.Обаче ми хареса много.Поздрави
  • Добре де,публикувал го е като есе,есето се базира основно на личностни виждания и разсъждения(това конкретно,литературно може да се приеме за проза,но предвид философското вплитане може и да е една страхотна част от спиращо дъха есе)
    Но както и да е за жанра няма к'во да спорите - всеки с възгледите си!
    Аз го прочетох и честно,хареса ми..и ми хареса основно заради това, че ме обърка,даде ми възможност да надникна в съзнанието ти,твоя прозорец през който виждаш света...
    Радвам се на подобни публикации...всичко спонтанно изписано,излято без да се прецежда и обработва по общоприетите догми...
    Поздрав с усмивка - Елмо!
  • Публикувах написаното в раздел "есе" поради две причини: първо - не смятам, че мога да го впиша, в които и да било жанр на прозата, било то и в "други"(въпреки че съм наясно с жанровата и родова разпределеност на прозата и поезията това е личното ми мнение спрямо написаното от мен); второ - интересно ми беше дали някой ще обърне внимание на несъответствието
  • Няма защо, но жанр "Проза" предоставя достатъчно място, където да намери място това произведение. В краен случай - "Проза" - "други".
  • Благодаря за разяснението!
  • "ЕСЕ - жанр на прозата, съчетание между критика (най-често литературна), философия и публицистика в художествена форма, поставящ си за цел да изясни с помощта на въздействен език актуални културно-обществени проблеми, по които още няма ясни становища или съществуват големи различия." УИКИПЕДИЯ

Propuestas
: ??:??