Прах и прах за пране
Ние сме просто една проекция. Съществуваме без цел и смисъл. Живеем, учим се, женим се и каква е ползата от това? Колкото пари, знания и власт да имаме, накрая пак сме сами, дори децата, коrто сме отгледали, ни оставят. Какъв е смисълът тогава на целия ни живот. Ние живеем и умираме. И знаеш ли какво остава? Нищо, просто една малка купчинка прах. Лутаме се цял живот, мъчейки се да постигнем нещо и накрая пак сме на същото място и какво има на това място? Прах. Търсим да постигнем идеали, поставени ни от заобикалящото ни общество, градящо се на теорията, че не сме сами. Теория, според мен, създадена за заблуда. И все пак, ние хората сме си я измислили. Чисто и просто не можем да превъзмогнем неизвестността или това, че нe сме сами в огромното НИЩО. Самата идея на обществото ни внушава логика и следствие. А защо трябва да е логично всичко? Защо трябва някой да ни е създал? Има ли сила, която ни контролира отгоре? Отговорът е, че няма. Всичко е една измислица, породен ...