19 ago 2012, 11:58

Приемаш предизвикателството, бягаш от сигурността...

  Ensayos
2K 1 1
1 мин за четене

И един ден един човек просто се появява в живота ти и обръща всичко наопаки... С него се чувстваш жива, силна, пълноценна, щастлива,сигурна, но тази сигурност е безпочвена... това не е този, който в продължение на 10 месеца е доказвал чувствата си... Това не е този, който днес ти заряза и слуша как плаче... Това е новото момче, новата тръпка, новият живот, а всъщност всичко, за което си мечтала през стария... Прекара един ден и една нощ с този странник, но сега е по-надълбоко в теб от всеки друг... Чувтваш неистова любов и привързаност към този някой... Толкова силна, колкото никога до сега... Чувстваш, че този някой е този, който те допълва... този, с когото можеш да изкараш на яве цялата си лиготия, простития, да се смееш до сълзи и мускулна треска в корема... този, с когото можеш да плачеш докато очите ти не подпухнат до толкова, че почти да не виждаш... този, който ще те прегърне и ще те успокои, ще ти повтаря, че всичко ще бъде наред... че той е до тбе и дори и да нямаш почва върху, която да стъпиш ти ще повярваш на това... но това не е момчето, което беше с теб толкова дълго време. Старата подкрепа ти усещаше само на думи, но не и на действие... А накрая, когато му каза, че не издържаш, че искаш промяна, че всичко беше до тук... стана свидетел на огромните сълзи, на агресията му от загубата... Видя, че на този човек, наистина му пука... но защо, защо не го показа до сега!? Знаеш, че не е редно, че е противно на всичко правилно и сигурно, но искаш предизвикателството. Отказваш се от пълната сигурност, за да имаш нещо, което силното ти желание да се превърне в истина те кара да мислиш, че вече е, въпреки, че нямаш право... Рискуваш всичко! Рискуваш живота на човека, който ти предлага сигурност. Рискуваш неговото щастие и своето също. Рискуваш последната част от сърцето си... Сърцето вика: "Давай", мозъкът му вика: "Стой, бе!"... И се чудиш кое да послушаш... но тук изплуват думите на един много важен човек... "Мозъкът може да спре за момент, а сърцето - не. Ако спре то - умираш. Кое според теб трябва да послушаш!?"... и поемаш по пътя на предизвикателството.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...