1 мин за четене
Мечтал ли си да има някой, който да стопли душата ти само с една прегръдка? Мечтал ли си да има някой, който да те желае всеки миг? Едва ли има човек, който не иска да намери своята капчица любов, нейде там, измежду пороиния дъжд. За това мечтах и аз. Намерих я, беше най-малката измежду малките, но на мен ми стигаше. Бях доволна и на най-малкото важното беше, че се чувствах щастлива, закриляна, а може би и обичана. Но дойде моментът, в който всичко свърши. Сякаш с дъжда се изгуби и моята малка капчица любов. Сякаш земята беше толкова жадна, че я погълна без да знае, че това е моята надежда, че това беше моята любов. И с всеки следващ дъжд тя пак идваше, но беше различна - ставаше все по-малка и малка, топлеше ме все по-малко и малко. Изгубваше се нейде из големите капки дъжд, докато не дойде моментът в който тя просто изчезна. С нея изчезна и поройният дъжд. Но не изчезна само капчицата дъжд, изчезна любовта, която ти, любими, изпитваше към мен. Изчезна топлината, с която ме даряваше в ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse