Някога много обичах да чета приказки. Ей така, за удоволствие. И в училище четяхме, но с образователна и възпитателна цел. Там научавахме, че в хубавите приказки винаги побеждават добрите герои, а лошите са наказани и от всяка приказка непременно извличахме важна поука. В живота не е така, но това го разбрах по-късно. От онова време съм запомнила приказката за дванадесетте месеца, eдинадесет от които били братя и все не можели да се разберат кой от тях е хубав и кой лош, та се скарали. То между братята често е така, даже ако са двама, пък те били единадесет, та не е чудно, като се има предвид и това, че едни били по-къси, други по-дълги, а единият пък направо си бил недорасляк и затова все се сърдел на другите. Имали и сестра, ама тя като всяка жена ката ден си меняла настроението, та не само не ги помирявала, ами ги подстрекавала в разправиите им. Така ги заварили две момиченца-посестрими, които, както често се случва в живота, попаднали където не трябва в неподходящо време. Месеците ...