Някога много обичах да чета приказки. Ей така, за удоволствие. И в училище четяхме, но с образователна и възпитателна цел. Там научавахме, че в хубавите приказки винаги побеждават добрите герои, а лошите са наказани и от всяка приказка непременно извличахме важна поука. В живота не е така, но това го разбрах по-късно. От онова време съм запомнила приказката за дванадесетте месеца, eдинадесет от които били братя и все не можели да се разберат кой от тях е хубав и кой лош, та се скарали. То между братята често е така, даже ако са двама, пък те били единадесет, та не е чудно, като се има предвид и това, че едни били по-къси, други по-дълги, а единият пък направо си бил недорасляк и затова все се сърдел на другите. Имали и сестра, ама тя като всяка жена ката ден си меняла настроението, та не само не ги помирявала, ами ги подстрекавала в разправиите им. Така ги заварили две момиченца-посестрими, които, както често се случва в живота, попаднали където не трябва в неподходящо време. Месеците веднага се обърнали към тях с настоятелна молба да отсъдят кой прав, кой крив, защото знайно е, че родни братя и майка им не може да помири – само чужд човек. Едното момиче ги измерило с поглед, преценило набързо кой колко струва, и понеже много бързало да се отърве от тях, казало, че никой от тях не е стока, щом се карат за нищо, и че заради техните постоянни разправии страдат хората – ту се задъхват от жега, ту умират от студ, ту дъжд ги вали, ту вятър ги вее, та постоянно се разболяват. И понечило момичето да си тръгне и да ги остави без да разреши спора им, но дванадесетте роднини тутакси вместо да продължат да се карат помежду си изведнъж се обединили и насочили цялата си злост срещу него и жестоко го наказали. Отнесло го момичето, защото правдолюбците винаги го отнасят, загубило се някъде в приказката. Обаче останало другото момиченце. Като разбрало, че няма да се отърве от ролята на съдник в чуждата разправия и като не искало да го сполети съдбата на посестримата му, то решило да спести част от истината и го ударило на хвалебствия. За всекиго намерило добри думи и не лъжело, защото никой не е изтъкан само от лошотия. Даже за лютите студени зимни месеци казала такива топли думи, че те сами си повярвали, че са толкова добри, колкото ги описало и че наистина ги обича еднакво с останалите. Така се разнежили братята и сестра им, че за втори път забравили за какво се карат и този път надарили щедро доброто момиченце, след което го изпратили по живо по здраво.

Няколко са поуките от тая чудна приказка, но ние като деца трябваше да запомним само една: Всички месеци и сезони са добри и трябва да ги обичаме еднакво. Честно казано, докато бях дете никак не ми беше трудно да разпределям любовта си поравно между сезоните, въпреки че все пак летните ваканции бяха по-дълги. Колкото повече пораствах обаче, толкова повече заприличвах на първото момиченце, на което все му е криво пред очите. Днес направо си признавам, че обичам повече лятото, а зимата я понасям от немай къде и ако може да е по-кратка. И как да я обичам, като хем ми е студено и вън, и у дома, хем като дойдат сметките, на жега и пот ме избива. Не стига това, ами още зимата не е дошла, а вирусите са се разшетали. Всяка година различен, ту свински, ту кравешки, ту птичи. Докарахме я до там, че ако някое гълъбче ни цвъкне върху главата, вече не го имаме за добра поличба, ами тичаме в аптеката за дезинфектанти. Добре, че се появи чумата по прасетата, та ги изклахме и решихме проблема поне със свинския грип. Обаче, тъкмо да настане спокойствие и благодат и да си подсмърчаме, хванали най-обикновена настинка в очакване на лятото, със зловещ тътен се зададе нова заплаха. И не от Европа или Африка, както сме си свикнали, ами от Китай! То отдавна се примирихме с факта, че всичко, дето е по нас и около нас, все от Китай пристига, даже зелето с китайско заменихме, мартениците, които си бяха наш патент, и тях китайци ни ги връзват, но за болести не сме се договаряли. /Абе, знае ли се дали пък не сме! Кой да ти каже!/ И не някой обикновен, прост, ами като всичко лъскаво, дето около Нова година иде от там и вирусът специален – коронован. Те, коронованите особи по цял свят с особен статут се ползват, ама, извинете, такива привилегии за един вирус – малко множко идват. Първата реакция на нас като редовни потребители на китайски стоки беше естествено леко насмешлива – няма да издържи дълго, ще се развали преди да мине гаранционният, демек - инкубационният срок. Обаче или срокът излезе по-дълъг от обикновения, или вирусът излезе твърде качествен, което пък наведе народа на мисълта, че може пък да не е произведен в Китай. В интерес на истината, китайците положиха всички усилия да го спрат и да си го приберат обратно в лабораторията, от която изглежда по причина на свободолюбие и човеколюбие е избягал, но въпреки големия им опит за справяне с безредици, този път не успяха. Разшета се царствената особа из света, добра се и до майка Европа. С други думи, похлопа и на нашата граница.

Реакцията на държавата беше светкавична и адекватна. Църквата и Президентът организираха шествие с хоругви и молебен. От време на време се чуваха възгласи „Ууууу!“, „Махай се!“ и „Долуу!“, или „Бъл-га-ри-ю-на-ци!“ и „Мно-го сме, сил-ни сме!“. Първите вероятно бяха оправени към вируса, който се готвеше да премине незаконно границата, а вторите трябваше да напомнят колко сме юначни и силни, когато ни е страх. Министър-председателят се срещна с балканските си колеги и обсъди стратегията за сътрудничество в новите условия. Ердоган го почерпи с баклава и каза, че сладкото помагало за имунитета и при нужда ще прати достатъчно количество. С македонския му колега основно беше обсъждан въпросът бъдещите болни с двойно гражданство към чия статистика да бъдат причислявани. Министърът на отбраната инспектира границата, нареди да потегнат телената ограда, където се е разхлабила и обеща да прати армията, колкото е останала и полицията. Главният прокурор нахлупи каскета и нареди на няколко дружини маскирани здрави и въоръжени с белезници и палки момчета да дебнат на граничните пунктове и без колебание да арестуват показно Вируса, и окован и вързан да го прекарат през цялата страна за назидание на евентуални други злостни нарушители на закона и спокойствието. Министърът на здравеопазването проведе заседание на НЗОК и каза, че за новия вирус няма определени клинични пътеки, а направленията за останалите за първото тримесечие са свършили. Така че да не се появява преди Първи април. Тогава ще се решава отново съдбата му.

Учените също не дремеха, а без забавяне доказаха, че засега, макар и единствен, но най-ефикасен лек срещу новия враг е доказалата своите безспорни качества любимата на всички българска гроздова ракия, за по-благозвучно и по медицински маниер наричана „Гроздомицин“. За да не останат по-назад, от запад се провикнаха и братята сърби, че и тяхната ракия не е по-долу, но за всеки случай е добре да е двойно препечена. Ние може със съседите да си имаме куп разногласия, но за ракията няма да седнем да се караме, особено в такъв важен и съдбоносен за цялото човечество момент. Гърците малко се ослушват, но то е не, защото тяхното Узо е по-лошо, а защото ги бием в градусите. Румънците пък пратиха през река Дунав няколко дрона, да разузнаят що за пушилка се носи над България, но като разбраха, че ние горим боклуци, за да обезвреждаме неканения вирус с отровния пушек, ядосаха се, че не са се сетили преди нас да ги изкупят от Европа и отказаха да пият от нашата ракия.

Народонаселението не остана по-назад от своите управници. Първо провери наличността на запасите от основното лекарство в мазетата, както и допълнителните домашно приготвени витамини с вкус на луканка и суджук, които усилват ефекта на лекарството. После изкупи всички хранителни стоки на промоционални цени в „Билла“, Кауфланд“ и Лидъл“, с което направи възможно издържането на шестмесечна военна обсада и се зае с профилактиката. Междувременно от аптеките изчезнаха медицинските маски, но това не разтревожи особено никого, защото изпаренията, разнасящи аромата на джибри са достатъчно добра преграда срещу всичко, което дръзне да се нарече микроб или вирус, па бил той и обикновена китайска евтиния или коронована кралска особа.

При това положение, като видя, че трудно ще влезе през парадния вход в страната, Корона вирусът реши да се вмъкне през „фейсбук“, където, както се знае, е свободна трибуна за всякакви изяви. Но още щом надникна, той прочете толкова много вицове за себе си, че потресен, свали короната си, избърса потта от челото си и завалено произнесе: „Вие мене уважавате ли ме? Не ме уважавате! Хлъц! А аз ви обичам! Ха наздраве!“ И като хълцукна още веднъж, забели очи и се строполи с блажена усмивка – не се разбра дали предаде богу дух или се унесе в мъртвешки сън до следващата зима.

Вася Борисова