Животът май е сцена. Или поне така твърди един именит поданик на нейно
величество. И ние всички сме артисти. Наистина велика мисъл, но както повечето
такива и тази е блестяща, остроумна и неизбежно непълна, а едно допълнение би
хвърлило съмнение върху автентичността на блясъка й и би лъснала неприятната
прилика със стъклено украшение. Пълното отсъствие на талант на огромна част от
самодейците-любители, удобно пропуснато да бъде споменато в оригиналната
сентенция, определя почти без изключение, независимо от понякога скъпите и
претруфени декори, съмнителното качество на представлението. Жалки и гротески
пиески се разиграват безспирно, нанасяйки незаслужена обида на всеки
средностатистически ценител на изкуството. Неоснователната самоувереност на
изпълнителя пък придава комичен характер и усещането за долнопробен фарс дори и
на най-сериозните и драматични етюди. Основната сюжетна линия, задължително ...