Приказка за театъра
1 мин за четене
Животът май е сцена. Или поне така твърди един именит поданик на нейно
величество. И ние всички сме артисти. Наистина велика мисъл, но както повечето
такива и тази е блестяща, остроумна и неизбежно непълна, а едно допълнение би
хвърлило съмнение върху автентичността на блясъка й и би лъснала неприятната
прилика със стъклено украшение. Пълното отсъствие на талант на огромна част от
самодейците-любители, удобно пропуснато да бъде споменато в оригиналната
сентенция, определя почти без изключение, независимо от понякога скъпите и
претруфени декори, съмнителното качество на представлението. Жалки и гротески
пиески се разиграват безспирно, нанасяйки незаслужена обида на всеки
средностатистически ценител на изкуството. Неоснователната самоувереност на
изпълнителя пък придава комичен характер и усещането за долнопробен фарс дори и
на най-сериозните и драматични етюди. Основната сюжетна линия, задължително
претрупана с кича на масовите и личностни самозаблуди би могла в почти всички
случаи да се сведе до: “да бъдеш или да не бъдеш”. Всяко излизане от релсите на
конвенционалното вдига много шум за нищо и в крайна сметка малкото стръкче
надежда за проява на креативност бива сдъвкано, употребено и изплюто в
обществения плювалник, наречен табу. Невероятно е как вместо да използват
главите си по предназначение и да импровизират, набедените артисти следват точно
и без грам инициатива тъпия и ограничен сценарий. Дори псевдопроявата на
свободна воля е предварително загнездил се в главите им стереотип, изключващ
всяка възможност за избор. Отговора на вечния въпрос на датския принц никога не
е сам за себе си положителен или отрицателен, а такъв, какъвто се очаква да
бъде. С две думи - мача е купен. Особен тип персонажи се появяват понякога на
сцената, може би за да ни спасят от ужаса на еднообразието. Тези самородни
таланти така присърце взимат собственото си изпълнение, че успяват най-дълбоко и
искрено да си повярват. Така ние имаме възможността да се насладим на ярки,
цветни и изпълнени с драматизъм романи, съдържащи в себе си така редкия и опасен
елемент на изненадата. Никога не трябва да забравяме, че някой, съумял със
сърцето и душата си да повярва в собствената си ценност, има реалния потенциал
да превръща стъклените маниста в брилянти.
величество. И ние всички сме артисти. Наистина велика мисъл, но както повечето
такива и тази е блестяща, остроумна и неизбежно непълна, а едно допълнение би
хвърлило съмнение върху автентичността на блясъка й и би лъснала неприятната
прилика със стъклено украшение. Пълното отсъствие на талант на огромна част от
самодейците-любители, удобно пропуснато да бъде споменато в оригиналната
сентенция, определя почти без изключение, независимо от понякога скъпите и
претруфени декори, съмнителното качество на представлението. Жалки и гротески
пиески се разиграват безспирно, нанасяйки незаслужена обида на всеки
средностатистически ценител на изкуството. Неоснователната самоувереност на
изпълнителя пък придава комичен характер и усещането за долнопробен фарс дори и
на най-сериозните и драматични етюди. Основната сюжетна линия, задължително
претрупана с кича на масовите и личностни самозаблуди би могла в почти всички
случаи да се сведе до: “да бъдеш или да не бъдеш”. Всяко излизане от релсите на
конвенционалното вдига много шум за нищо и в крайна сметка малкото стръкче
надежда за проява на креативност бива сдъвкано, употребено и изплюто в
обществения плювалник, наречен табу. Невероятно е как вместо да използват
главите си по предназначение и да импровизират, набедените артисти следват точно
и без грам инициатива тъпия и ограничен сценарий. Дори псевдопроявата на
свободна воля е предварително загнездил се в главите им стереотип, изключващ
всяка възможност за избор. Отговора на вечния въпрос на датския принц никога не
е сам за себе си положителен или отрицателен, а такъв, какъвто се очаква да
бъде. С две думи - мача е купен. Особен тип персонажи се появяват понякога на
сцената, може би за да ни спасят от ужаса на еднообразието. Тези самородни
таланти така присърце взимат собственото си изпълнение, че успяват най-дълбоко и
искрено да си повярват. Така ние имаме възможността да се насладим на ярки,
цветни и изпълнени с драматизъм романи, съдържащи в себе си така редкия и опасен
елемент на изненадата. Никога не трябва да забравяме, че някой, съумял със
сърцето и душата си да повярва в собствената си ценност, има реалния потенциал
да превръща стъклените маниста в брилянти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марвин Всички права запазени
(-: