Принцип за априорност
Повечето от нас си мислят, че случващото се във вселената има чисто физично обяснение. Най-много от този предрасъдък страдат физиците. Те създават купища от теории, снабдени с авангардна математика, някои от които са шокиращо и примамливо красиви за посветените в тази материя. Респектиран от тези теории, стигнали до него в една научнопопулярна форма, съвременният човек наивно вярва, че това е пътят за обяснение на действителността. Че нейната първоснова има физичен характер. И въпреки, че този човек нерядко става свидетел как тези теории се сгромолясват, подобно детски пясъчни замъци /строени на брега на морето/ от плисъка на поредната вълна, той предпочита да отдаде това на някакво тяхно несъвършенство и очаква съвършеното им попълнение. Дори за миг не си дава сметка, че фундаментът на причинността във вселената не е от физичен характер. Че този фундамент не е познаваем по физичен път. Да вземем в качеството на аналогия древния Египет. Фараонът там е бил върховен властелин и първожрец. Строителството на пирамидите се е осъществявало по негово нареждане. Ала фараонът не е вземал участие в това строителство. То се е осъществявало от специалисти-инженери и строители. Но ако търсим сред тях причината за строителството на пирамидите, ще влезем в задънена улица. Защото изпускаме главното и задкулисното. Изпускаме нефизичната причина - архипричината, която е всъщност фараонът! Така е и във вселената. Невидими фараони-принципи управляват дистанционно и задкулисно, нейната физична реалност. Те не живеят в нея, а ние отчаяно и съвършено погрешно търсим обяснението на нейното функциониране вътре в самата нея . Истината, обаче, се крие във фараоните. Може би ще си помислите - какви ни ги говори този. Мястото му е в психиатрията. Той няма да успее да ни разубеди в това, в което доблестните наши учители и университетски преподаватели, са ни учили в продължение на години. Ние нямаме намерение да се отклоним и на йота от това правилно и сигурно знание, за придобиването на което сме вложили толкова сили и време. Както желаете, уважаеми читатели. Изборът естествено е изцяло ваш. Но аз все пак ще рискувам да споделя още нещичко с вас, което се надявам поне да ви заинтригува и пораздвижи инерционното начало във вашето мислене. А по-точно ще си позволя да ви поговоря за един от въпросните фараони, управляващи реалността. Нарекъл съм го:
Принцип за априорност
С други думи това е един мощен критерий, който ще ви демонстрира как причините се превръщат в следствия и обратно - как следствията придобиват статут на причини. Неговата функция е да нареди правилно нещата - по местата им. За да знаете вие откъде идва нещо и накъде отива. Така всъщност ще узнаете кое е истинското априорно, таящо се под видимата повърхност. За да ви потопя в този ред на мисли, ще си послужа с мисловен пример. Вие често сте виждали самотни хълмове в поле. Понякога сте се приближавали към някакъв такъв хълм и сте установявали цяло множество от пътеки, минаващи през полето, които водят към подножието на този хълм, а оттам започват да пъплят и към върха му. Тези пътеки идват от изток, север, запад и юг, както и от всевъзможни комбинации на тези четири основни посоки. Външно погледнато те изглеждат като някакви причини за съществуването на този хълм, а той, като че ли, е тяхно следствие. Сякаш в своето многообразие те са го изваяли и той следва от тях. Но истината е точно обратната. Този хълм е съществувал преди съществуването на всяка една от тези пътеки и точно той се явява първопричината за тяхното съществуване. Образно и поетично казано, бихме могли да илюстрираме това така:
Ако много пътеки водят към Нещо, то това Нещо е съществувало преди тези пътеки и То е причина за тяхното съществуване.
Главното, което следва да помните е, че:
Хълмът съществува преди пътеките!!!
И така, на всички логично мислещи от вас, предлагам да формулират сами Принципът за априорност. А Той гласи:
Ако много причини водят до едно и също следствие, то това следствие е съществувало преди тези причини и всъщност то е истинската причина, а те са само следствие от нея!!!
Дотук добре, ще си кажете вие. Но какво ни дава този с тези свои "водовъртежни абстракции"? С какво ни обогати? Добре си живеем ние, кой както се е уредил. Свикнали сме със статуквото. Както предпочитате, уважаеми читатели. Този ви навик е ваше изконно право. Но преди да се разделим с вас в това есе, ви предлагам едно парадоксално следствие от Принципа за априорност.
Да разгледаме философските категории: пространство, време и материя. Както би ни казал тук другарят Ленин във своята философска тетрадка, това са категории за обозначаване на обективната реалност. Може би г-н Кант тук ще ни каже, че тези категории са фикции на нашия ум в опита му да познае нещата в себе си и да ни създаде наглед за тях. Но дори и г-н Кант не би отрекъл, че не можем да създаваме фикции на ума, за нещо, което не съществува, а тези фикции се отнасят за нещо съществуващо, пък дори то да е само нещо в себе си. Изброените по-горе философски категории са всъщност нещо като пътеки, които ни водят в подножието на един Хълм, който в есето си "Очакването":
https://otkrovenia.com/bg/eseta/ochakvaneto-8
аз нарекох Очакване. От само себе си се подразбира, че упоменатото Очакване е нова философска категория /забелязана от мен/, която съгласно Принципа за априорност, предшества категориите: пространство, време и материя. Но Очакването е нещо, което принадлежи на бъдещето. Така достигаме до най-парадоксалния извод, който следва от Принципа за априорност. А този извод е следният:
Бъдещето съществува преди Миналото и Настоящето!!!
Налудничаво звучащо следствие, но единствено вярно!!! На вас оставям да медитирате върху този неочакван извод!
Бел на автора. Това есе съдържа изцяло оригинални мисли, плод на дългогодишни търсения на автора по въпроса за причинността.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
