Принцип за априорност
Повечето от нас си мислят, че случващото се във вселената има чисто физично обяснение. Най-много от този предрасъдък страдат физиците. Те създават купища от теории, снабдени с авангардна математика, някои от които са шокиращо и примамливо красиви за посветените в тази материя. Респектиран от тези теории, стигнали до него в една научнопопулярна форма, съвременният човек наивно вярва, че това е пътят за обяснение на действителността. Че нейната първоснова има физичен характер. И въпреки, че този човек нерядко става свидетел как тези теории се сгромолясват, подобно детски пясъчни замъци /строени на брега на морето/ от плисъка на поредната вълна, той предпочита да отдаде това на някакво тяхно несъвършенство и очаква съвършеното им попълнение. Дори за миг не си дава сметка, че фундаментът на причинността във вселената не е от физичен характер. Че този фундамент не е познаваем по физичен път. Да вземем в качеството на аналогия древния Египет. Фараонът там е бил върховен властелин и първожрец. Строителството на пирамидите се е осъществявало по негово нареждане. Ала фараонът не е вземал участие в това строителство. То се е осъществявало от специалисти-инженери и строители. Но ако търсим сред тях причината за строителството на пирамидите, ще влезем в задънена улица. Защото изпускаме главното и задкулисното. Изпускаме нефизичната причина - архипричината, която е всъщност фараонът! Така е и във вселената. Невидими фараони-принципи управляват дистанционно и задкулисно, нейната физична реалност. Те не живеят в нея, а ние отчаяно и съвършено погрешно търсим обяснението на нейното функциониране вътре в самата нея . Истината, обаче, се крие във фараоните. Може би ще си помислите - какви ни ги говори този. Мястото му е в психиатрията. Той няма да успее да ни разубеди в това, в което доблестните наши учители и университетски преподаватели, са ни учили в продължение на години. Ние нямаме намерение да се отклоним и на йота от това правилно и сигурно знание, за придобиването на което сме вложили толкова сили и време. Както желаете, уважаеми читатели. Изборът естествено е изцяло ваш. Но аз все пак ще рискувам да споделя още нещичко с вас, което се надявам поне да ви заинтригува и пораздвижи инерционното начало във вашето мислене. А по-точно ще си позволя да ви поговоря за един от въпросните фараони, управляващи реалността. Нарекъл съм го:
Принцип за априорност
С други думи това е един мощен критерий, който ще ви демонстрира как причините се превръщат в следствия и обратно - как следствията придобиват статут на причини. Неговата функция е да нареди правилно нещата - по местата им. За да знаете вие откъде идва нещо и накъде отива. Така всъщност ще узнаете кое е истинското априорно, таящо се под видимата повърхност. За да ви потопя в този ред на мисли, ще си послужа с мисловен пример. Вие често сте виждали самотни хълмове в поле. Понякога сте се приближавали към някакъв такъв хълм и сте установявали цяло множество от пътеки, минаващи през полето, които водят към подножието на този хълм, а оттам започват да пъплят и към върха му. Тези пътеки идват от изток, север, запад и юг, както и от всевъзможни комбинации на тези четири основни посоки. Външно погледнато те изглеждат като някакви причини за съществуването на този хълм, а той, като че ли, е тяхно следствие. Сякаш в своето многообразие те са го изваяли и той следва от тях. Но истината е точно обратната. Този хълм е съществувал преди съществуването на всяка една от тези пътеки и точно той се явява първопричината за тяхното съществуване. Образно и поетично казано, бихме могли да илюстрираме това така:
Ако много пътеки водят към Нещо, то това Нещо е съществувало преди тези пътеки и То е причина за тяхното съществуване.
Главното, което следва да помните е, че:
Хълмът съществува преди пътеките!!!
И така, на всички логично мислещи от вас, предлагам да формулират сами Принципът за априорност. А Той гласи:
Ако много причини водят до едно и също следствие, то това следствие е съществувало преди тези причини и всъщност то е истинската причина, а те са само следствие от нея!!!
Дотук добре, ще си кажете вие. Но какво ни дава този с тези свои "водовъртежни абстракции"? С какво ни обогати? Добре си живеем ние, кой както се е уредил. Свикнали сме със статуквото. Както предпочитате, уважаеми читатели. Този ви навик е ваше изконно право. Но преди да се разделим с вас в това есе, ви предлагам едно парадоксално следствие от Принципа за априорност.
Да разгледаме философските категории: пространство, време и материя. Както би ни казал тук другарят Ленин във своята философска тетрадка, това са категории за обозначаване на обективната реалност. Може би г-н Кант тук ще ни каже, че тези категории са фикции на нашия ум в опита му да познае нещата в себе си и да ни създаде наглед за тях. Но дори и г-н Кант не би отрекъл, че не можем да създаваме фикции на ума, за нещо, което не съществува, а тези фикции се отнасят за нещо съществуващо, пък дори то да е само нещо в себе си. Изброените по-горе философски категории са всъщност нещо като пътеки, които ни водят в подножието на един Хълм, който в есето си "Очакването":
https://otkrovenia.com/bg/eseta/ochakvaneto-8
аз нарекох Очакване. От само себе си се подразбира, че упоменатото Очакване е нова философска категория /забелязана от мен/, която съгласно Принципа за априорност, предшества категориите: пространство, време и материя. Но Очакването е нещо, което принадлежи на бъдещето. Така достигаме до най-парадоксалния извод, който следва от Принципа за априорност. А този извод е следният:
Бъдещето съществува преди Миналото и Настоящето!!!
Налудничаво звучащо следствие, но единствено вярно!!! На вас оставям да медитирате върху този неочакван извод!
Бел на автора. Това есе съдържа изцяло оригинални мисли, плод на дългогодишни търсения на автора по въпроса за причинността.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Интересно есе. В този смисъл единствено в съзнанието теорията на относителността може да се реализира - там ние създаваме множество вероятни реалности, никоя от които не се реализира точно. Тези реалности са вариантите на бъдещето в нашето съзнание, като паралелни вселени, където всичко е възможно, и във всяка от тях има различен вариант на реалността. Ако отнесем същия принцип и към космическия разум, то тогава се получава уравнението.
-
Професор Т. Тимев също има интересни разсъждения на темата, че бъдещето съществува преди миналото и настоящето. Това е провокативно, но е факт - проектираме го с мислите си. Въпросът "причина - следствие" е вълнувал и продължава да вълнува.
-
Съгласен съм със съществуването на твърдения Т - не можем да докажем, че Бог съществува, но не можем и да докажем, че не съществува. В случая така се получава и с Вашата хипотеза (не непротиворечива логическа теория), която поради тази причина не би била приета от философската критика. Не съм пропуснал твърдението Ви, че Очакването е изначално поле, дори Ви попитах - как се е зародило то и какво точно представлява, когато не е нашето субективно възприятие, а самото обективно поле, някъде там във Вселената?
-
Изказвам благодарност на всички коментирали, оценили и поставили в Любими това есе!
Драги Филипе, в есето си "Очакването", качено в Откровения на линк:
https://otkrovenia.com/bg/eseta/ochakvaneto-8
съм казал нещо, което вероятно сте пропуснали при прочита. То е следното:
"ОЧАКВАНЕТО СЪЩЕСТВУВА ОБЕКТИВНО ВЪН ОТ МЕН, КАТО ПЪРВИЧНО - ИЗНАЧАЛНО ПОЛЕ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА. А моето усещане за него е субективното ми Очакване."
Що се касае до това как можем да докажем тезите си, ще спомена само, че една от двете знаменити теореми на логика Курт Гьодел допуска следната /за жалост недостатъчно известна интерпретация/, която навремето ми беше съобщена в личен разговор от колосалния наш математик проф.Ярослав Тагамлицки /който високо ме ценеше като мислител/:
"Както и да дефинираме понятието доказателство, за всяка непротиворечива логическа теория ще съществува твърдение Т, чиято истинност не може да бъде доказана, както и чиято неистинност не може да бъде опровергана." -
Ако “Очакването” не идва от субект, който очаква, то откъде идва то, защо съществува и как ще докажете съществуването му чрез логично издържани примери? Казвате, че очакването е изначално и принадлежи на бъдещето, следователно бъдещето предхожда миналото и настоящето. Но ако говорим за минало, настояще и бъдеще, както ги приема модерната наука, а именно човешки концепции създадени в помощ на човека, с цел да обясни и разбере ерозията, промените и смъртта, то как свързвате нещо предхождащо човека с измислено от човека понятие? Това “Очакване” не е нова философска категория, както сте го нарекли, а просто Ваша мисъл.
-
За да съществува очакване е нужен субект, който да очаква. В коментарите под есето “Очакване”, казвате: “ОЧАКВАНЕ на: НЕ ЗНАМ КАКВО, НЕ ЗНАМ КЪДЕ, НЕ ЗНАМ КОГА!!!
От ПРИНЦИПА ЗА АПРИОРНОСТ тогава следва, че този Хълм, наречен ОЧАКВАНЕ, предшества Пространство, Време, Материя и е първопричина за тяхното съществуване.” Този принцип за априорност е Ваша хипотеза, в която вярвате, но върху Вас лежи и тежестта да докажете твърдението си, за да се превърне то в теория. Сигурен сте, че тази Ваша Хипотеза относно “принципа за априорност”, доказва, че Очакването е първопричина. Това във философията се нарича склонност за потвърждаване. В есети Ви, включвате и епистемологичната идея - tabula rasa, според която човек се ражда без умствено съдържание и знанието идва от опита. Тоест, според Вас, Очакването предхожда човека, като метафизично обективно състояние. Смятате, че има обективно знание предхождащо човека, но сте съгласен и с tabula rasa? Звучи парадоксално. -
Мисана накара ме да разсъждавам. Твоето научно есе е явлението, а моето разсъждение е следствието.
Анализът ми се свежда до това, че природата доказва своето съществуване точно чрез явленията и породилите се от тях следствия. А априорността я свързвам с начините на познание, твърдения, умозаключения и обосновки. Който има познания, логично мислене може да прави умозаключения. Той ще познава същността на явлението и ще си даде логично обяснение за неговите последствия.
Причината и следствието са неразривно свързани. Едното е доказателство за съществуването на другото. Явлението е причината, а следствието провокира нашите разсъждения и различни начини на мислене...
Мисана, ти ни караш да мислим и умуваме! В това е твоята сила! -
Всеки слънчев лъч ни води към Слънцето...
-
Както винаги оригинален, неподражаем и вечно търсещ, или всъщност Г-н Мисана! Поздравления, замислих се! И си обясних много неща с този принцип! Благодаря!
-
Замислящо, много интересно есе. Поздравления, Младен!
-
Супер е. Преди не бях много сигурна за пътеките и хълма, но вече съм убедена. Разсъжденията тук имат стойност дори само като поезия и приказност, но имат и чисто логична страна - начин да си обясняваме нещата край нас. Благодаря за интересно поднесения текст! А есето за Очакването е страхотно - четох го навремето, но сега пак ще си го припомня.
-
Всъщнос бъдещето и миналото, са времево свързани!
Те са вратичките, които са плътно зад нас, от друга страна са и граници, прегради!
А ние сме материята на избор!
Ако миналото е болезнено, то ще остави и белег на бъдещето!
Следователно настоящето е преди миналото и бъдещето!
Защото миналото и бъдещето са мокрите, трето око на вселената, което определя, определило и свързва енергийно съдбоносни решения!
А настоящето ги канализира, той е проводникът, източникът!
Но събитията от минало и бъдеще, са една взаимна кохезия!
Те са клетъчни, времеви структури, с мембранна пропускливост в измеренията, на минало, настояще и бъдеще!
Настоящето е приема и генерира, емоционалните фрагменти от миналото и отдава на бъдещето, приток на когнитивен дисонанс!
Прочети и книгата на Екхарт Толе-"Силата на настоящето"
Чудесно есе, малко имаме разминаване на гледните точки, но пък всеки
асоциира и асимилира различно!
Поздрави, Младене!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
https://otkrovenia.com/bg/eseta/antikarma
Докато Тимен заговори на същата тема чак след 2016г.