28.07.2019 г., 12:21 ч.  

Принцип за априорност 

240 8 16
5 мин за четене

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Както бях обещал, върнах се тук, защото определено си заслужава! Определено замислящо, а и оригинално, да не говорим, че и е убедително...
    Младене, много интересно есе си сътворил. И то на достъпен език!
    Пиша последното, защото често този ти тип творби са прекалено сложно написани, което малко затруднява.
    А примерът с хълма е върхът!
    Аплодисменти, напълно заслужени, от мен!
  • vega666 (Младен Мисана)
    Благодаря на Красимира Чакърова и Tangerine, че коментираха есето. По повод казаното от ИнаКалина (Красимира Чакърова), искам да отбележа, че д-р Тимен Тимев никога не е бил професор. За такъв го произведоха в разни тв-предавания неориентирани жулналисти и той от учтивост и свян не ги опроверга. Докато аз съм реален доцент с диплома от ВАК /Висша атестационна Комисия/, издадена през 2003г. Тимен и екссъпругата му Ирина Делина членуваха в създадения през 1990г. от мен, Вячеслав Остър, Кръстьо Раленков и Емилия Дворянова литературно-естетически кръг "Хермес". Там - пред тях, развих своите идеи за бъдещето, като изпреварващо и определящо миналото и настоящето. Тогава Тимен се дивеше на казаното от мен и не го приемаше. Тези идеи развивам още от 1970г. Тук, в сайт Откровения, те са публикувани през 2015г. в есето ми "Антикарма" /както и в други есета/. Есето е на линк:

    https://otkrovenia.com/bg/eseta/antikarma

    Докато Тимен заговори на същата тема чак след 2016г.
  • Tangerine (Самовила)
    Интересно есе. В този смисъл единствено в съзнанието теорията на относителността може да се реализира - там ние създаваме множество вероятни реалности, никоя от които не се реализира точно. Тези реалности са вариантите на бъдещето в нашето съзнание, като паралелни вселени, където всичко е възможно, и във всяка от тях има различен вариант на реалността. Ако отнесем същия принцип и към космическия разум, то тогава се получава уравнението.
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Професор Т. Тимев също има интересни разсъждения на темата, че бъдещето съществува преди миналото и настоящето. Това е провокативно, но е факт - проектираме го с мислите си. Въпросът "причина - следствие" е вълнувал и продължава да вълнува.
  • Филип (Филип Филипов)
    Съгласен съм със съществуването на твърдения Т - не можем да докажем, че Бог съществува, но не можем и да докажем, че не съществува. В случая така се получава и с Вашата хипотеза (не непротиворечива логическа теория), която поради тази причина не би била приета от философската критика. Не съм пропуснал твърдението Ви, че Очакването е изначално поле, дори Ви попитах - как се е зародило то и какво точно представлява, когато не е нашето субективно възприятие, а самото обективно поле, някъде там във Вселената?
  • vega666 (Младен Мисана)
    Изказвам благодарност на всички коментирали, оценили и поставили в Любими това есе!

    Драги Филипе, в есето си "Очакването", качено в Откровения на линк:

    https://otkrovenia.com/bg/eseta/ochakvaneto-8

    съм казал нещо, което вероятно сте пропуснали при прочита. То е следното:

    "ОЧАКВАНЕТО СЪЩЕСТВУВА ОБЕКТИВНО ВЪН ОТ МЕН, КАТО ПЪРВИЧНО - ИЗНАЧАЛНО ПОЛЕ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА. А моето усещане за него е субективното ми Очакване."

    Що се касае до това как можем да докажем тезите си, ще спомена само, че една от двете знаменити теореми на логика Курт Гьодел допуска следната /за жалост недостатъчно известна интерпретация/, която навремето ми беше съобщена в личен разговор от колосалния наш математик проф.Ярослав Тагамлицки /който високо ме ценеше като мислител/:

    "Както и да дефинираме понятието доказателство, за всяка непротиворечива логическа теория ще съществува твърдение Т, чиято истинност не може да бъде доказана, както и чиято неистинност не може да бъде опровергана."
  • Филип (Филип Филипов)
    Ако “Очакването” не идва от субект, който очаква, то откъде идва то, защо съществува и как ще докажете съществуването му чрез логично издържани примери? Казвате, че очакването е изначално и принадлежи на бъдещето, следователно бъдещето предхожда миналото и настоящето. Но ако говорим за минало, настояще и бъдеще, както ги приема модерната наука, а именно човешки концепции създадени в помощ на човека, с цел да обясни и разбере ерозията, промените и смъртта, то как свързвате нещо предхождащо човека с измислено от човека понятие? Това “Очакване” не е нова философска категория, както сте го нарекли, а просто Ваша мисъл.
  • Филип (Филип Филипов)
    За да съществува очакване е нужен субект, който да очаква. В коментарите под есето “Очакване”, казвате: “ОЧАКВАНЕ на: НЕ ЗНАМ КАКВО, НЕ ЗНАМ КЪДЕ, НЕ ЗНАМ КОГА!!!
    От ПРИНЦИПА ЗА АПРИОРНОСТ тогава следва, че този Хълм, наречен ОЧАКВАНЕ, предшества Пространство, Време, Материя и е първопричина за тяхното съществуване.” Този принцип за априорност е Ваша хипотеза, в която вярвате, но върху Вас лежи и тежестта да докажете твърдението си, за да се превърне то в теория. Сигурен сте, че тази Ваша Хипотеза относно “принципа за априорност”, доказва, че Очакването е първопричина. Това във философията се нарича склонност за потвърждаване. В есети Ви, включвате и епистемологичната идея - tabula rasa, според която човек се ражда без умствено съдържание и знанието идва от опита. Тоест, според Вас, Очакването предхожда човека, като метафизично обективно състояние. Смятате, че има обективно знание предхождащо човека, но сте съгласен и с tabula rasa? Звучи парадоксално.
  • Lidiya_Grigorova (Лидия)
    Мисана накара ме да разсъждавам. Твоето научно есе е явлението, а моето разсъждение е следствието.
    Анализът ми се свежда до това, че природата доказва своето съществуване точно чрез явленията и породилите се от тях следствия. А априорността я свързвам с начините на познание, твърдения, умозаключения и обосновки. Който има познания, логично мислене може да прави умозаключения. Той ще познава същността на явлението и ще си даде логично обяснение за неговите последствия.
    Причината и следствието са неразривно свързани. Едното е доказателство за съществуването на другото. Явлението е причината, а следствието провокира нашите разсъждения и различни начини на мислене...
    Мисана, ти ни караш да мислим и умуваме! В това е твоята сила!
  • krvelkov (Красимир)
    Всеки слънчев лъч ни води към Слънцето...
  • Елка (Елка Тодорова)
    Както винаги оригинален, неподражаем и вечно търсещ, или всъщност Г-н Мисана! Поздравления, замислих се! И си обясних много неща с този принцип! Благодаря!
  • Eia (Росица Танчева)
    Замислящо, много интересно есе. Поздравления, Младен!
  • limeruna (Йоана)
    Супер е. Преди не бях много сигурна за пътеките и хълма, но вече съм убедена. Разсъжденията тук имат стойност дори само като поезия и приказност, но имат и чисто логична страна - начин да си обясняваме нещата край нас. Благодаря за интересно поднесения текст! А есето за Очакването е страхотно - четох го навремето, но сега пак ще си го припомня.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Трябва да прочета пак, защото ме заинтересува, а поради физическа умора, мозъка ми дава заето. И тогава, живот и здраве, ще се включа пак в коментарите.
    Поздравявам те.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Бъдещето е една вероятност, до която имаме много пътища, си мисля аз, но го свързвам с идеята за избора. Може да бъркам. В крайна сметка то е нещо неясно, което не знаем дали изобщо ще ни се случи. И има значение само като величина за нас, с идеята, че ще продължим да бъдем.
    Интересно есе. А ако бъдещето е онзи хълм, за който говориш в есето, то ясно защо приемаш, че е първосъществуващо...
  • Niki_art (Николай Василев)
    Всъщнос бъдещето и миналото, са времево свързани!
    Те са вратичките, които са плътно зад нас, от друга страна са и граници, прегради!
    А ние сме материята на избор!
    Ако миналото е болезнено, то ще остави и белег на бъдещето!
    Следователно настоящето е преди миналото и бъдещето!
    Защото миналото и бъдещето са мокрите, трето око на вселената, което определя, определило и свързва енергийно съдбоносни решения!
    А настоящето ги канализира, той е проводникът, източникът!
    Но събитията от минало и бъдеще, са една взаимна кохезия!
    Те са клетъчни, времеви структури, с мембранна пропускливост в измеренията, на минало, настояще и бъдеще!
    Настоящето е приема и генерира, емоционалните фрагменти от миналото и отдава на бъдещето, приток на когнитивен дисонанс!
    Прочети и книгата на Екхарт Толе-"Силата на настоящето"
    Чудесно есе, малко имаме разминаване на гледните точки, но пък всеки
    асоциира и асимилира различно!
    Поздрави, Младене!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.