28 dic 2010, 22:44

Привидност и истина

  Ensayos
1.8K 0 0
1 мин за четене

     Още в детските ни години родителите ни ни учат да различаваме доброто от злото, както и истината от лъжата. Една привидно добронамерена лъжа, която прикрива жестоката истина, при разкриването си ранява повече от реалността. Някои хора твърдят, че предпочитат лъжата, други - истината, но и в двата случая има наранени. Разкрилият лъжата се чувства предаден, а чулият  грозната истина се чувства  обиден. Но кое бихме избрали - да ни излъжат или да ни кажат истината?
Колкото и упорито родителите ни да ни повтарят, че не трябва да се лъже, ние го правим, дори те го правят. Нима не е лъжа, когато ни казват, че ако сме послушни, добрият старец ще ни навести в коледната нощ с подарък в ръка. Да, лъжа е, но за добро. За да ни научат да мечтаем, защото какво би бил животът без мечти - едно сиво ежедневие. За жалост, лъжите много рядко са породени от добри намерения. Може да гледаме приятел в очите и да гледаме как той се радва на успеха ни заедно с нас, а щом обърнем груб, завистта да е изписана на лицето му.
Когато бях малка, баба ми ми казваше „Не вярвай на хората, има много изпечени лъжци‘’. Тогава не разбирах какво иска да ми каже и как така хората  ще са „ИЗПЕЧЕНИ’’, но с годините животът ме срещна с многото лица на тези, непознати до тогава „ИЗПЕЧЕНИ’’ хора. Бях лъгана от най-близките си, от приятели и роднини. Невероятно е как може да вярваме до безкрайност на хора, които с нетърпение чакат животът да ни повали, за да ни стъпчат. Но това не трябва да ни кара да се съмняваме във всеки, защото така може да отблъснем и нараним човек, на когото държим, както и той на нас.
Трябва да се вслушваме в съветите на възрастните, защото перипетиите, през които са минали, са уроците, които са научили и които на нас ни предстои да научим. Затова винаги ще помня думите на баба ми, а  дали да съм доверчива, или не спрямо заобикалящия ме свят - това животът ще ми покаже.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...